Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Отплатата на бракониера - Втора Част

от Гари ЛаФонтен

Пъстървите се издигаха, но не до повърхността на водата. Това беше невъзможно. Отне ми няколко дена да се гмуркам и плувам докато разбера защо.

“Бялата” вода беше съвкупност от вода и мехурчета въздух ( които я правеха бяла). Пъстървите се издигаха от дъното нагоре след плуващите нимфи на майски мухи. Тези мухи идваха до повърхността на “тъмната” вода. Те не се издигаха по-нагоре от това положение – те не се издигаха до бялата вода. Те се превръщаха в “дънове” (“dun” се превежда от английски, като “сив”, това е новоизлюпена майка муха, чиито крилца обикновено са със сив цвят.) на най-горното ниво на тъмната вода. И пъстървите се издигаха за тези дънове и се хранеха с тях до най-горното ниво на тъмната вода. Открих как да хващам пъстърви, които се издигаха до този импровизиран “таван” на тъмната вода, скрит под “врящата” бяла вода в началото на вира. Беше напълно безполезно да ловя на мокра муха, както щеше да бъде напълно безполезно да ловя и на нимфа за тези пъстърви. Мократа муха или нимфата щеше да падне през бялата вода и щеше да продължи да потъва в тъмната вода. Пъстървите нямаше да видят мократа муха или нимфата, защото те се хранеха с насекоми, които се излюпваха на повърхността на тъмната вода. Само суха муха можеше да хване тези пъстърви. Суха муха можеше да падне през бялата вода, която е почти от мехурчета въздух, но щеше да плува по повърхността на тъмната вода, като живо насекомо.

Аз излязох на риболов по моя вир по река Beaverkill и изчаках да почнат да се люпят майските мухи. Когато това започна, аз игнорирах издигащите се риби в продължението на вира и се преместих в началото му. По продължение на вира имаше и други, по-добри от мен мухари, които мятаха за рибите, които се издигаха там. Разбира се, никакви риби не се издигаха в бялата вода. Аз направих късо замятане в началото на скалите, загледах се в мухата, която моментално изчезна и започнах да издигам пръта си бавно и постепенно. Издигането на пръта трябва да бъде перфектно – трябва да бъде достатъчно бързо, за да държи линията опъната и същевременно да не бъде много бързо, за да не влачи мухата. Отне ми няколко замятания, до като хвана правилния ритъм, но когато го хвнах, движението на пръта стана бавно, релаксиращо. Скоростта на издигане на върха на пръта съвпадна със скоростта на потока. Нямаше нужда да засичам рибата. Линията беше така стегната, че когато пъстървата се покажеше и вземеше мухата, сама се засичаше при спускането си надолу.

Започнах да хващам риби. Това бяха най-големите балкански пъстърви на река Beaverkill, извън моите оскъдни способности. Но това бяха недокоснати от друг риби. Те се хранеха в непозната ниво от потока, в тъмната зона, точно под съскащата бяла вода, където всъщност ларвите на насекомите се люпеха и ставаха възрастни. Аз можех да ги хващам, защото те се хранеха на място и ниво от потока, където никой друг не ловеше на суха муха.

Другите мухари започнаха да гледат нагоре. Дочух ясен глас по водата, който беше като музика за ушите на едно дете. Това ми беше първия комплимент като мухар. Някой попита на висок глас, “Кое е това дете, в същност?”

Когато се върнах на Mill Brook, моите риболовни умения бяха много по-добри. Дори и Хари забеляза моите умения да ловя на суха муха, следвайки ме по потока и каза, “Ще станеш готов за риболов на нимфа много скоро”

Той взе един голям кеп и го потопи в потока. Аз започнах да обръщам камъните над него, образувайки огромен облак от растителност и насекоми. Взехме кепа и го разпростряхме на брега заедно с насекомите в него. Хари започна да ги идентифицира, посочвайки кои са майски мухи, ручейници, перли, и миджове. Той продължи да говори за майските мухи, но там имаше и доста ручейници.

“На река Beaverkill,” казах на Хари, “пъстървата обича тези ручейници, когато се люпят.”

Хари ми показа кутийката си с нимфи. Беше пълна с модели мухи, имитации на нимфи на майски мухи. Той ги разположи до истинските насекоми. “Това са единствените нимфи, от които имаш нужда.”

На следващия следобед, в библиотеката на Хари отново му казах за нощните полети на ручейниците по река Beaerkill. Както обикновено, Хари не ми позволли да говоря прекалено много, но аз говорех бързо и му казах, как мухарите там не могли да хванат пъстървите, когато те се премятали и скачали вечер. Казах му, че мисля, че ручейниците бяха по-важни от майските мухи. И му казах, че ще разбера как да хващам пъстърви, когато ручейниците летят над водата вечер.

“На колко години си?”, ме попита Хари, изправяйки се, и почервенявайки.

Хари знаеше на колко години съм. Но въпреки това му казах, “На единадесет.”

Той разпери ръката си наоколо, посочвайки всички книги в мухарската му библиотека наоколо, “Нито един от тези велики писатели не е казал, че ручейниците са важни. А ти си на единадесет години.”

“На единадесет години”, повторих аз.

Пяна летеше от устата му и той изрева, “На единадесет години.”

Той ме изгони от Mill Brook за две седмици.

Може би съм му липсвал. Той никога не ме беше наказвал за толкова дълго време. След като ме повика след десет дни, ме попита дали искам да отида на риболов с него. Аз се поколебах, и си помислих да не ходя, но той ми каза, че започнало добро люпене на майски мухи, наричани Blue-Winged Olive. Така, че аз се срещнах на другата сутрин за един мухарски риболов.

Ние винаги си деляхме местата от реката, докато ловим заедно. Той беше учителят, но също беше и зрител, като ме оставяше да хвана риби колкото него. Във всеки вир и бързей, той не само хващаше по три пъстърви повече от мен но и най-големите във всеки вир. Той се чувстваше най-добре, когато ме ръководеше стъпка по стъпка при определен подход или техника, за да хвана пъстърва.

За първите няколко вира всичко беше нормално, Хари хващаше повече риби от мен. В най-големия вир, който в началото си имаше пенлива бяла вода, докато ловяхме със сухи мухи, аз продължих нагоре към началото на вира. Аз влязох в дълбоката вода, вдигнах си пръта високо, пуснах мухата в пенещата се вода и почаках удара. Той дойде и аз засякох, една голяма пъстърва и я пуснах надолу по вира за да я извадя.

Хари само поклати глава, когато я извадих на брега, 16 инчова американка, “Това беше най-случайното нещо, което някога съм виждал.”

След четири места нагоре, имаше още един вир, чието начало беше с пенеща се бяла вода. Отново на място, където Хари щеше да спре да лови, аз влязох в дълбоката вода и с високо вдигната мухарка поведох една суха муха пред мен. Отне ми четири хвърляния, и при всяко едно аз бавно върха, за да държа линията изпъната до мухата. Този път Хари можеше да гледа какво точно правя, и той стоеше там и учеше техниката. На четвъртото хвърляне, друга голяма пъстърва ми удари на сухата муха и аз уморих и извадих на брега, 14 инчова балканска пъстърва.

Тази пъстърва, отново, беше по-голяма от всяка една, която той беше хванал тази сутрин. Той извика, “Това беше също най-тъпото нещо, което съм виждал. Това не е място, където да ловиш със суха муха.”

На следващия вир с бяла вода в началото, Хари влезе да лови в зоната на пяната. Първото нещо, което направи бе да върже нимфа. Той влезе във водата и започна да прави замятане след замятане, но без никакъв резултат. Когато се отказа и отстъпи, аз заех мястото му, пуснах една суха муха и на второто подаване хванах една 16 инчова балканска пъстърва.

Хари крещеше нещо, да ме изгонва за един месец от реката.

Но в същност не ме наказа. Той искаше да му покажа техниката на следващия вир с пяна в началото. След като отидохме там, аз му обясних, защо нимфата не работи, и как наистина пъстървите се хранят със сухи мухи на върна на тъмната вода, точно под бялата пенлива вода. Казах му за техниката с високо вдигнат прът, колко бавно трябва да е издигането на пръта, как трябва да се усети скоростта на течението, за да се поддържа връзката с мухата, която не се виждаше.

“Ти, знаеш,” каза Хари, “че техниката не е в нито една от моите книги.”

“А аз съм все още на единадесет години.”

Спряхме да спорим толкова много следобедите в неговата библиотека и вместо това, започнахме да разговаряме повече. Дори, Хари започна да ми задава въпроси, “Как разбра, че онези пъстърви взимат сухи мухи на Beaverkill?”

"Плувах под вода и ги наблюдавах. Видях ги как го правят."

“Ще го правиш ли това пак?”

“Това е начинът, да разбера за руейниците. Това е единствения начин, ако книгите грешат.”

“Ти все още можеш да научиш много от добрите книги.”

“Обичам да ги чета, те са моя втори любим начин да изуча мухарския риболов”

“А кой ти е любимия начин?”

“Да споря с теб.”

Хари ме накара да напиша техниката на водене на суха муха с високо вдигнат връх за бюлетина на клуба Windsor Rod & Gun Club. Накара ме да го напиша над три пъти, докато всичко станеше ясно и просто. Когато това стана, той каза, “Така се прави.”

(Превод от английски: Радослав Кискинов - Акулата)

Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.