Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Гари ЛаФонтен
Проблемът ми беше, че щях да се съсредоточа в конкретни методи на риболов. Риболовните дни щяха да бъдат прекарани като риболовни излети на суха муха, на мокра муха или на нимфа. За това нямаше никакъв проблем на р. Mill Brook, където познавах водите толкова добре. Можех да ловя из най-добрите вирове за суха муха и най-добрите бързеи за нимфа. Да познаваш водите и люпенето на насекомите в тях значеше всичко.
По реките, където не познавах толкова добре водите, използвайки стандартните си методи на риболов пропусках доста пъстърви. Това си пролича най-добре през времето, когато ловях по р. Farmington River. Нито една река не ме е “побеждавал” като тази. Имах по десет неуспешни риболовни излета за всеки един успешен, благодарение на които пък се връщах обратно на реката. Моята пета година като мухар, когато бях на 14 години, беше годината в която трябваше да се науча как да покорявам нови води.
Коя е най-голямата тайна в мухарския риболов? Дали е умението да презентираме мухата? Или пък умението да изберем най-подходящата муха? Не е са само това. Най-голямата тайна да ловим риба е да познаваме любимата си “домашна” река. Като мухар, всеки може да изгради успешни навици на домашната си река, просто ловейки по нея ден след ден и сезон след сезон. Така стана и с мен по р. Mill Brook. Не знаех защо умея да ловя риба, но от изминалия опит знаех какво трябва да правя всеки следващ път.
За да хващаш риби по непознати реки, трябва да знаеш защо. Трябва да подредиш пъзела, да подбереш точната муха и да я презентираш по точния начин. Колкото повече техники владееш, толкова по-голям е шансът да хванеш пъстърва. Просто трябва да знаеш къде точно да ги приложиш.
Бях късметлия в едно нещо. Имах много техники в репертоара си. До четиринадесетата си година знаех как да ловя с мокри, сухи мухи и нимфи. Дори знаех как да ловя с нимфите в дълбоки и плитки води. Проблема ми беше, че можех да използвам тази рутина и да ловя по един и същи метод по цял ден.
Беше един прекрасен ден по участъка Satan's Kingdom, на р. Farmington River. Стигнах до реката в 7 часа сутринта. Нямаше все още люпене и започнах да ловя на нимфа на голяма дълбочина в дебелите бързеите. За два часа риболовът беше страхотен. Хванах шест пъстърви. Тогава внезапно ефектът от нимфовия риболов изчезна. Започна люпене на насекомите и рибите започнаха да се вдигат. Съобразих се с това и вързах суха муха. Подбрах най-добрата имитация на люпещите се мухи и започнах отново да хващам пъстърви. След като премина люпенето, през следобеда, на нищо не можеше да се хване риба, нито на нимфи, нито на мокри, нито на сухи мухи. Но тогава, в началото на вечерта, заложих на класическите си мокри мухи и започнах отново да хващам риби. Приключих онзи ден с още четири уловени пъстърви. Това беше най-успешния ми риболов на р. Farmington River.
Прибрах се вкъщи и се почувствах добре, но не прекалено. Продължих да си мисля за онези не успешни часове през следобеда. Дали въобще нещо щеше да работи? Не бях опитал да ловя с сухоземни имитации. Не бях опитвал и на стример, муха, на която никога не бях ловил пъстърва до онзи момент в мухраския си живот. Също така, не бях опитал и с различни размери и цветове на нимфи. Беше един добър риболовен ден, дори прекрасен, но не и перфектен.
Все още имах лоши дни на риболов по р. Farmington River, но ловях там все повече и повече и трупах опит. Тя се превръщаше в моя домашна река. Бавно, но сигурно, ставах все по-постоянен в успехите си по нея. Тя беше голяма река с много различни условия, по-трудни за усвояване отколкото тези по р. Mill Brook, и това ме правеше един по-добър, по-опитен мухар.
Измислих начини на риболов по р. Farmington River, подчинени на условията на риболов там. Ако пъстървите не се хранеха активно, използвах риболов на нимфа, за да ловя по дъното. Ако не се хранеха много активно, но все пак посягаха към мухите, използвах класически мокри мухи. Ако пък се вдигаха пъстърви, използвах сухи мухи. Въпросът за мен беше, дали тактиките, които работеха по р. Farmington River, щяха да работят и по другите реки.
Дали някога бях използвал стример? Не и за пъстърви, но бях ги използвал да ловя басове (bass). Така, че аз знаех как да си служа с тях. Проблемът беше, че повечето пъстърви, които бях хващал не бяха толкова големи. Малко от тях бяха над 12 инча. Много малко от тях бяха достатъчно големи, че да взимат стримери, най-малкото такива, които използвах за басове. И начинът по който ловях басове на стример, беше грешен за риболов на пъстърва на стример
Беше на едно пътуване по р. Beaverkill River в New York, на което се научих да ловя на стример. На нея хванах първата си пъстърва на стример. Беше хубав ден късно през Юни. Не можах да хвана нито една риба, докато не опитах на един малък стример Muddler Minnow. Тогава започнах да усещам силни удари на тази муха, водейки я близо до повърхността на водата. За нещастие, пъстървата не захапваше мухата при всеки удар. Ловях с Muddler Minnow по същия начин, по който ловях басове – с много движение на пръта, карайки мухата за извършва зигзагообразни движения във водата. Това работеше при басовете, но те можеха да правят бързи маневри. Те са компактни риби и могат да се обръщат бързо и да преследват мухата, докато пъстървата е риба с по-дълго тяло. Не ми отне доста време, за да разбера, че те пропускаха мухата, тъй като и придавах прекалено бързо движение.
Започнах да водя стримера си без никакво движение, оставяйки го да се носи през течението спокойно. Започнах да хващам риби. Същите риби, които отказваха да се хванат на всички други видове мухи, с желание преследваха имитациите на малка рибка. Хванах четири пъстърви на Muddler Minnow, най-голямата 16 инчова. Риболовът на стример продължи до вечерта, когато започнаха да хвърчат ручейниците около реката.
Как се вписваха стримерите в цялата теория? Започнах да ловя с по-малки стримери по Farmington River и Mill Brook. По р. Farmington River започнах да хващам по-големи пъстърви на стример. Стримерите също работеха през онези мъртви моменти на риболов, когато нищо друго не работеше. Те възбуждаха някакъв вид хищни инстинкти, рефлекси за убиване в пъстървите. Една пъстърва можеше да нападне стример дори и да не се хранеше. Трикът беше, да прекараш мухата в полезрението на рибата. Ако рибите бяха по агресивни, и преследваха Muddler Minnow, те можеха да се вдигат след мухата до повърхността на течението.
Беше през едно пътуване до р White River, В Арканзас, когато всичките ми методи на риболов работеха перфектно. Реката беше заприщена и беше превърната от река с басове в пъстървова река. Хари Рамзи и аз бяхме по нея на риболов. Хари Рамзи ловеше възхитително, и както обикновено хвана много повече пъстърви от мен. Неговите умения да лови на нимфа бяха тайнствени, и когато ловяхме на нимфи той хващаше три пъти повече риба от мен. Единственият път, когато се справих по добре от него беше, когато пъстървата предпочете класическите ми мокри мухи.
Кога беше моментът за мокри мухи? Всяка мокра муха можеше да хване някоя пъстърва по време на риболов с мокри мухи. Просто изглеждаше, че пъстървите имаха желание да се движат и хранят. Те щяха да предпочетат добре поднесена нимфа, или дори щяха да се вдигнат по суха муха “атрактор”, но мокрите мухи хващаха най-много риба. Защо? Мокрите мухи покриваха по голяма част от водите. Можех да ловя с тях напречно на потока и да пробвам да ги прекарвам през различни участъци на течението. Когато рибите бяха истински активни, наистина готови да атакуват без колебание всичко движещо се пред тях, движещата се мокра муха беше неустоима мишена.
Ставах също така и много добър в риболова със суха муха. Моя кастинг беше малко “отпуснат”, така че се получаваше известна хлабина в шнура, по време на воденето му. Използвах единична тяга (single haul) когато засичах, за да забия куката. Цялата тази хлабина ми позволяваше да водя мухата без никакво браздене. Когато и двамата заедно ловяхме на суха муха, Хари Рамзи хващаше повече пъстърви от мен, но не чак толкова.
Когато ловяхме на стримери по р. White River, изглеждаше, че аз просто имам повече късмет. Не успявах да хвана повече пъстърви от Хари, но винаги хващах най-голямата за деня. На третия ден от нашия риболов хванах 23 инчова американка, най-голямата на това пътуване, на стример Mickey Finn на кука ном 8. Като цяло, Muddler Minnow, воден на голяма дълбочина, беше най-резултатния стример за това пътуване.
След това пътуване до р. White River се върнах у дома на моята домашна река, Mill Brook. Бях прекарал дните си в риболов с възприета вече рутина. Никога повече не прибягвах да ловя цял ден само на нимфа или суха муха. Сега вече трябваше да експериментирам и да се науча да използвам най-добрата муха за всеки момент. Докато ловях по р. Mill Brook, най-малко по четиридесет пъти годишно, натрупах солиден опит.
Повечето участъци от р. Mill Brook бяха специфични, подходящи за отделен вид муха. Имаше един участък, Blow Down Pool, където нимфите работеха винаги. Пъстървите лежаха на дъното, сред клоните на две огромни дървета, паднали във водата, и ако успеех да водя нимфите близо до дъното, под падналите дървета, със скоростта на течението, много по сигурен бях, че ще регистрирам удари на риби. Един участък от реката, the Meadow Pool (в буквален превод от английски значи - вирът до ливадата), беше перфектен за риболов през лятото на суха муха имитация на мравка. Вероятно бръмбари и скакалци щяха също да работят добре тук. Дълбоките бързеи изглежда бяха най-добрите места за риболов с две “люлеещи” се мокри мухи.
Разбрах нещо за стримерите по р. Mill Brook. Трябваше да използвам малки стримери, размер 12, дори и по-малки. Имаше един момент, в който стримерите ловяха най-добре. През късното лято имаше доста следобедни бури. След тези силни дъждове пъстървите нападаха всякакви стримери водени в дълбоките вирове.
Знаех си, че съм се превърнал в опитен мухар – най малкото, по р. Mill Brook, един ден, когато Хари Рамзи разказваше на всички на една среща на клуба “Windsor Rod & Gun Club”, “Това, което го прави добър мухар е, че той контролира реката, а не тя него.”
По принцип, Хари беше толкова пестелив в комплиментите си, че това което каза не ще забравя никога.
Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.