Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Владимир Гетов
На мухарите, ловящи кефал е известно, че осите са една добра примамка, която работи, може да се каже, целогодишно. Осите са активни както през горещи летни дни, така и през ранната пролет и късната есен, активизират се дори в слънчевите и по-топли зимни дни... Често те са единственните по-едри насекоми около водата и това ги прави ценнен източник на храна за кефала в дни на “оскъдица”.
Сред жилещите насекомите жълто-черната окраска се среща често, в природата тя играе роля на предупредителен сигнал към евентуалния нападател. Тя казва- “Не се закачай с мен, ще пострадаш!”. Някои не жилещи мухи също са така оцветени, разчитайки на спокойствие заради “страшната” си украса. Може да се каже, че комбинацията между жълто и черно е атарактор за рибата.
Първите си кефали хванах една късна есен точно с имитация на оса и оттогава използването на тази примамка често ми е носела успех. В желанието си да направя максимално реалистична тяхна имитация реших да използвам за модел най-доброто - оригинала.
Един ден намерих една умряла оса, занесох я в къщи и започнах да я изучавам. Направи ми впечетление, че когато умре осата си сгъва коремчето и се получава характерен ъгъл между главогръда и коремчето, както и между него и крилата. Другото нещо, което ме изненада бе факта , че когато я пусна във вода тя винаги пада сранично - поляга на едното си крило и крачетата. Всички имитации на оси, с които ловях до тогава стояха “по корем” във водата и тялото им беше право... Започнах да експериментирам и след няколко несполучливи опита най-после успях - направих оса, която много наподобяваше умрялото насекомо, и плуваше във водата полегнала странично.
Използвах мека жълта пореста гума, от детски играчки, от която правех заготовка и после я фиксирах към куката странично. За да получа ъгъла на крилата, пробих гумата с игла на гърба и с нея вмъкнах вътре кокоши перца. Навих едно черно перце под гърдите, оцветих я с перманентен маркер, като се стараех да имитирам максимално точно украската на оригинала. Нямах търпение да разбера дали модела е сполучлив, а това можеха да кажат най-добре рибите...
Скоро след това, с двама мой приятели бяхме на река Вит. Беше един от последните топли есенни дни преди настъпващата зима. Мухата се представи чудесно, бях дал по една и на момчетата, и всички споделихме добрите си впечетления от нея. Рибите преследваха осата, дори когато я отнасяше течението на бързетите, освен това я вземаха уверено - без колебание. В сравнение с другите имитации на оси с които разполагахме тази бе неколкократно по-успешна през този ден.
От тогава обърнатата оса ми е носела много приятни риболовни емоции през всички периоди на годината и по различни наши реки.
Правил съм я и във вариант на голяма кука с утежнение, тогава падането й предизвиква по-силни детонации, и осата стой потопена в по-голямата си част. Случвало ми се е с нея да хващам голям кефал от място, където преди това съм хвърлял с джапанка и съм хванал няколко малки. Незнам дали успехът й се дължи на това, че за рибата това е нормалният изглед на една умряла оса или я атакуват без страх от ужилване, именно защото им изглежда умряла - спекулации много.
Ако ви хареса, опитайте я и вие!
Пожелавам на всички приятни мигове с любимото хоби!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.