Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Липанът

от Hans van Klinken

Никога не бях чувал една риба да има толкова много имена. Разбира се, широкото и разпространение е една от причините, а другата е без съмнение почитта, на която се намира тя в някои страни. В Германия и Австрия има поне 26 имена на рибата, 15 в Италия и 12 в Русия.

Липанът или Thymallus thumallus, както е определен научно, е една от най- красивите, най-почитаните, най- обичаните и също желани за риболов сладководни риби в северното полукълбо.

Има няколко вида липан, които живеят в сладките води на Европа, Азия и Северна Америка между 400 и 700 градуса северна ширина. Те са без съмнение от семейството на сьомговите риби, без да се взима предвид тлъстата перка, това е непотребния израстък на гърба на рибата близо до опашката, намираща се при всички видове от семейството на сьомгата – отличителна черта е голямата гръбна перка, по-едрите люспи в сравнение с пъстървата, малката уста и очите с крушовидна форма.

Разпространение

Липани се срещат и в езерата, в частност в северните страни, а в Обединеното кралство се намират обикновено в бавните реки. Много на север, липаните издържат и на солена вода и се намират и в морето, въпреки че смятам, че количеството на солта в Арктика е по-малко от това в моретата от южните ширини.

Липани не се срещат в южните географски ширини, или поне не “нашия” липан, въпреки, че има риба, която наричат липан в Австралия, но тя няма връзка с Thymallus thumallus.

Най-ранните сведения за липан идват от югоизточна Европа през Миоцена и са преди около 20 милиона години. Изкопаеми на липани с подобна античност не са били открити другаде.

Тогава какви са били условията за разселяването на рибата толкова на широко? През последната ледена епоха, когато ледниците се резпрострели далеч на юг в Европа и Северна Америка, много от растенията и животните от северното полукълбо са измрели. Но са оцелели липани в части на Северна Америка и в басейна на р. Дунав, и от там, през следващите векове са се разселили отново в Канада, в по-голямата част от Европа и Азия.

Изкопаеми от липани и техните роднини пъстърви, сьомги, сивени са открити много трудно, защото техния хабитат не е толкова спомагащ за образуването на изкопаеми. Малко популации в южна Азия са оцелели през ледената епоха и те сега са достатъчно различни, за да бъдат определени като отделни видове.

Въпреки че, разпределението на липана на юг е случайно, там го има в голямо изобилие.

Както пише Lee Berg през 1948 година за риболова на липан в Русия: “Липанът е много разпространен в “Anadyr”, близо до “Markov”: на един риболов, един рибар може да хване до 800 бр. на вечер от дупки, пробити в леда”. Липанът от останалата част от света, включително и нашия - европейския липан, а също и арктическия липан се приемат на днешно време за един вид, или два вида, но много близки.

Биология

Като част от сьомговото семейство, липанът хвърля хайвер през пролетта. Яйцата на рибите се разполагат в пясъка по дъното, по сходен начин, като този на пъстървата и сьомгата. По време на хвърлянето на хайвера, мъжкия извива издължената гръбна перка върху женската, все едно, че я прегръща, и след енергични движения, яйцата и млякото се освобождават и се покриват с материала, който се разбърква от дъното в следствие на тези движения. Женската може да снесе само веднъж или няколко пъти на различни места. Липаните не хвърлят хайвер вечер. По-естественото време за хвърляне е през по-топлите температури на водата през деня.

Окраска

Липанът е една от най-удивителните оцветени риби и неговата красота винаги изумява риболовеца, който го хваща за първи път. Гръбната част на рибата е тъмно лилава, или синкава, докато страните са сребристосиви или тъмносини с розов ирис, често покрити със златна странична линия и маркирани с различен брой V- образни или диамантени петънца. Коремната част е светлосива до бяла. Главата е маслинено зелена с бледоморав ирис, а очите са тъмнозелени и златисти със зеници като капки.

Гръбната перка е най-характерната черта на липана и е огромна! Обикновено е тъмно окрасена с тесен бледоморав връх, често с по-широк синкав пръстен отдолу, с вертикални редици от оранжевочервени или бледоморави до смарагдовозелени петънца. Мъжките притежават по-големи гръбни перки, и както е по природа, са по-силно окрасени от женските.

Младите липани са по-тъмни в тялото в сравнение с повечето сьомгови риби, със зеленикав гръб с голяма гръбна перка и десетина до двадесет петънца около страничната линия.

Европейския липан

Това е вид от централните и северно разположени страни в Европа, който живее главно в реките и в някои алпийски, или от алпийски тип, езера. Той е открит в много реки и някои езера на страните от Европа като: Италия, Франция, Белгия, Люксембург, Сърбия и страните от бивша Югославия, Словения, Словакия, Чехия, Австрия, Германия, Полша, Прибалтийските страни, Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Русия и разбира се, Шотландия, Англия и Уелс. Любопитно е, че не се намира в Ирландия. Имам моя теория, според която Св. Патрик се занимавал с въпросите с околната среда, като пазач на сдружението на риболовците на пъстърва в англисйките реки. И така, вършейки полезни неща, като прогонването на всички змии от Ирландия, се самозабравил и прогонил и липана.

Арктически липан

Това е вид, много близък до европейския и е открит в Северна Америка и Азия. Той населява главно реки, но голяма част от популацията му се намира и в езера, включително и в огромните “Great Bear Lake” и “Great Slave Lake”. Изолирани популации населяват Мичиган и надморските височини в Монтана, но мичиганската популация е изчезнала (миналия век) и монтанската популация е намаляла до няколко езера и реки. В езерата в Колорадо също има липан. Департамента в Колорадо за спортен риболов е регистрирал рекорд за липан.

В Азия, липан има от Урал на изток до Беринговия проток, но не е разпространен много на изток, например в Япония го няма. Дори и да е имало, вероятно всичкия е изловен досега. Има четири типа липан открити в Азия, които са достатъчно различни, за да се приемат като различни видове; в езерото Байкал; в езерото “Hovsgol”; монголският липан и липанът “Amur” – светло окрасен липан с необичайно голяма гръбна перка.

Храна

Сега, след като знаем къде се намират, как може да ги хванем? Добре, нека първо набързо да видим с какво се хранят. Може би както очаквате, интензивността на хранене е зависима от температурата на водата – храненето е най-слабо през Февруари и Март, когато температурата на водата е най-ниска и силно през останалата част от годината, като най-високо е по време на късна пролет и рано през лятото. Липанаът консумира огромно количество и разнообразие от организми – анорексията е непозната в света на липана!

Начин на вдигане на липана

Зрителното поле на липана, обхващайки повърхността, може да ни подскаже отговора. Той се вдига от значителна дълбочична до храната плуваща на повърхността. Тъй като се вдига от голяма дълбочина, и неговата уста е относително долно разположена, в сравнение с тази на пъстървата, липана взима мухата, плуваща на повърхността, почти във вертикална позиция, без да губи ориентация. Като цяло по-бързо възприема храната в сравнение с пъстървата. Като цяло липанът има по-малко време от пъстървата да реши, имайки предвид факта, че той стои толкова ниско до дъното. От това, че той светкавично се изстрелва към мухата, много често я пропуска. Но той ще се впусне отново и отново към нея, ако тя бъде внимателно подадена повторно. От моя опит мога да кажа, че липанът ще се вдигне три пъти към една и съща муха, преди да стане предпазлив. Изчакайте пет минути и той ще се вдигне отново.

Липана има по-меки устни в сравнение с пъстървата и изисква по-нежно засичане. Той също така се бори много по- “кучешки” от пъстървата. За разлика от пъстървата той, не се втурва по течението, но изглежда разбира много повече от хидродинамиката от глупавата пъстърва и използва течението и налягането на водата в борбата си с риболовеца. Предеизвикателството в риболова на европейския липан води до усвояване на по-специфични тактики и мухи за липан.

Дружеството на Липана

Дружеството на Липана бе формирано през 1977 г. от група риболовци ентусиасти, които желаеха да защитят липана и да го утвърдят като дива риба за споретен риболов. Предмет на дружеството беше и все още е, да обедини онези, които се интересуват от липана и неговия риболов и да подпомогнат и разгласят правилно опознаването на липана сред риболовците, съдържателите на реки и язовири, пресата и медиите като цяло. Също така, да го утвърдят като риба за спортен риболов, със собствени права и като част от семейството на сьомговите риби, да го почитат, да запазят популацията му, естествения му хабитат и да го защитят от експлоатация и унищожение.

През годините, членската маса на дружеството е нараснало на повече от 1 200 души от цял свят, дори в него членуват и хора от Австралия и Нова Зеландия, където няма липан.

(Превод от английски език: Радослав Кискинов - Акулата)

Статията беше любезно предоставена от Hans van Klinken, за когото може да научите повече, ако посетите личната му страница www.ffinternet.com

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.