Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За липан по река Дрина

от Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички!

Следващите редове ще бъдат посветени на наблюденията от риболова с муха и шнур на липан в река Дрина, който събрах по време на рибловна почивка от четири дни, през месец Юли 2007 г. в нашата западна съседка - Сърбия, на която бях заедно с Лъчо, Ники, Левката, Юри и Васко.
Първо, държа да подчертая, че тези четири дни риболов са недостатъчни за едно изчерпателно и задълбочено проучване на тънкостите в риболова с муха и шнур на липан, и бих желал да ме извините, ако някъде из текста срещнете заключения, стоящи далече от реалната представа за този риболов, но ще се опитам да предам субективно и обобщено информацията, която насъбрах, за риболова на този прекрасен вид, който за жалост почти не се среща в нашата страна.

Река Дрина е дълга 346 км. и е водна граница на Сърбия с Босна и Херцеговина. Води началото си от реките Тара и Пива и се влива в река Сава, десен приток на река Дунав. Дебитът на река Дрина се регулира постоянно от язовира на централата над градчето Байна Баща.

Първото нещо, което ми направи силно впечатление, когато стъпих на брега на реката е, че реката е с кристално чиста вода. Полегатите й на повечето места брегове позволяваха газене дълбоко, навътре в нея. На някои места Дрина достига дълбочини от 3 до 5 метра.
Постоянния режим на изпускане на язовира е другото нещо, което прави впечатление. Почти всеки ден около обяд реката вдигаше нивото, и това налагаше местене няколко километра по реката надолу. Това, разбира се, бе чудесен повод за почивка до изчакване на нейното връщане в нормално положение, което ставаше обикновено в интервала от късния следобед до края на деня. На повечето места, които ловихме, реката бе доста широка, може би от порядъка на 50 до 100 метра. Дрина се обитава от скобар, бяла мряна, черна мряна, кефал, балканска, дъгова пъстърва, таймен и др. Но най-интересният вид риба, обект на мухарски риболов безспорно е липанът.

Липанът в река Дрина е от европейският вид, който е по-малък от неговия брат - арктическият липан. Откривахме го най-често на изтичалата на големите вирове, както и в големите разляти участъци на реката. Липанът достига внушителни размери от порядъка на килограм и половина до два, но най-много се ловят в границата 25- 28 см. За цялата ни почивка, най-големия размер беше около четиридесет сантиметра, уловен от Лъчо. Липанът има изключителен афинитет към люпещи се на повърхността насекоми, еднодневки и ручейници и др., което е една от причините, той да се лови много на суха муха.

Що се касае до насекомите, не съм срещал по-голямо разнообразие на насекоми в река. В дадени моменти от деня, сутрин и привечер, люпенето на насекоми по Дрина бе толкова богато и разнообразно, че трудно можехме да преброим различните видове еднодневки и ручейници. Те варираха както в цветово отношение, така и в големина.

Като се има предвид далечното замятане, понякога почти 20 - 25 метра, и факта, че в по-голямата част от времето се налага нагазване до кръста, по-подходящи за риболов по Дрина се оказаха пръчки с дължини от 2,7 метра нагоре. Аз лично ползвах прът 2,7 м., шести клас.
Понеже течението на реката на местата, където стои липанът е доста силно, често изваденият от макарата шнур се увлича от водата, при което се налагаше шнурът да се държи в ръка постоянно, а това от своя страна допълнително затрудняваше риболова. Бях намерил решение на този проблем като използвах "stripping basket", един своеобразен кош, който по принцип се използва при езерния риболов, за събиране на извадения от макарата шнур. По този начин не се налагаше да събирам шнура в ръка всеки път преди замятане.
Много често липаните бяха групирани на ята както скобари и издаваха присъствието си с характерните кръгове на повърхността. Най-добрата тактика се оказа замятане под ъгъл на течението надолу, и отпускане на шнур по течението, докато мухата плува свободно няколко метра преди да стигне до място, където рибата е изиграла и направила кръг. Когато успеех да улуча мястото, почти винаги последваще вдигане на рибата по мухата. Много по-малко бяха взиманията на рибата, когато шнура вървеше с повода преди мухата. Сякаш рибата виждаше влакното и не желаеше да посегне. А съвсем друг е въпросът, че когато скачаше по мухата, от пет пъти, веднъж я уцелваше.

Като стане дума за мухи за липан, едни от най-използваните са имитациите на еднодневки и ручейници с крила от "CDC", вързани на малък номер кука - от 14, 16 до 18, 20. Изключителните плавателни качества на "CDC" перата позволяват на мухата дълговремнно плаване на повърхността, дори и след честите обръщания и обирания на шнура, които се налагат, като се има предвид далечната дистанция на замятане и силното течение на реката.

Може би много от вас ще смръщят вежди в знак на несъгласие, след като прочетат за големините на куките, които предложих, но, повярвайте ми, първите два дни загубих в наивни експерименти, докато открия тънката разлика в силуетите на мухите, вързани на четиринадесети и шестнадесети номер кука. През първите два дни упорито хвърлях само на мухи, които бях вързал на четиринадесети номер кука, при което взиманията на риби ми се брояха на пръститите на едната ръка. На третия ден обаче реших да опитам мухи на шестнадесети номер кука, и тогава започнах да засичам повече риби. Но с намаляване на номера на куката се увеличиха откачанията на рибите. Малките номера куки, наред с доброто зрение на рибата изискваха дълги и тънки типети, от порядъка на 0,10 - 0,14 мм.

Въпреки, че бях чел статии, колко е труден и същевременно интересен риболовът на липан, едва когато започнах да ловя, си дадох сметка колко е своенравна и борбена тази риба. Нито пъстървата, нито кленът демонстрира такова необяснимо поведение на посягане към мухата, каквото липанът. Това, че скача по мухата, но не я взима и то по няколко пъти, е в състояние да влуди и най-спокойния човек на света. Случваше се по три, четири и повече пъти, една и съща риба да скочи по мухата, без да я вземе. Ту изпляскваше до нея, ту я натискаше с корема си, сякаш искаше да я удави. Дяволски проклета риба... Когато обаче успеех да я засека, следваше една безкрайно приятна борба и прилив на адреналин. Рибата забиваше моментално към дъното, държеше се упорито в течението и ваденето й траеше по няколко минути... откачанията не бяха редки...В пъти повече риби изпуснах, отколкото хванах. Това поддържаше в мен интригата до края.

Всеки път, връщайки се назад в спомените от тези риболовни дни, се мъча да си обясня, защо става така, че рибата не захапва категорично мухата, от първият път. Дали, защото дълбочината е голяма и рибата се изстрелва от дъното до повърхността за прекалено кратко време, и не може да я улучи, или защото на места, където е по-бавна водата, благодарение на това, че вижда добре, се отказва в последния момент, виждайки измамата. Не мога да си обясня. Но едно нещо мога да кажа със сигурност: случи ли се да захапе мухата, останалото е една запомняща се емоция. Пежелавам ви я от сърце!

Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.