Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Системата на Монетите - Втора част
Илюстрация на Графика на Индекс на Огъване

от Уилиям ‘Д-р Бил’ Ханеман

За мухарска пръчка от една част практически никой не е чувал, дву- и три-снадковите са широко разпространени, а все по-популярни стават пръчки с от четири до седем снадки.

Тъй като многоснадковите пръчки дават на вас, родбилдъра, много повече степени на свобода, редно е да разберете по-добре как да предвиждате и контролирате присъщите характеристики на всяка пръчка, която сглобявате.

Знаем че работата и усета на една пръчка зависят от конструкцията и относителната мощ на нейните връхна, средна и долна част. В тази статия ще покажа как Подхода на Монетите може да бъде използван на няколко закупени пръчки, за да вникнем в концепциите на техния дизайн. Но първо трябва да ви запозная с това което наричам илюстрация на Графика на Индекс на Огъване (ГИО).

Илюстрация на ГИО

В предходната статия се запознахте с моя Подход на Монетите за характеризиране на мухарски пръчки, както и с идеята за Дефиниран Индекс на Огъване (ДИО). Той се изразява във формата ДИО = ЕКП / ЪА. Забележка: Това не е математическо равенство, а просто комбинация от две стойности, където ЕКП (Ефективен Клас на Пръчката) описва присъщата мощ на пръчката, а ЪА (Ъгъл на Акция) описва акцията й.

ЕКП се определя от броя монети необходими да отклонят върха на хоризонтално закрепена пръчка надолу на разстояние равно на една трета от дължината й. ЪА е мярка за ъгъла, който върха й образува, когато пръчката е така огъната. Тези две стойности са уникалните координати за тази пръчка на схема скицираща ДИО като ЕКП срещу ЪА. Това е особено полезно за сравняване на готови пръчки, т.е. крайната цел на одисеята на родбилдъра (виж Фиг.5 в Системата на Монетите - Част първа).

Докато за клиента е важно каква ще бъде пръчката, когато е вече завършена, проницателния родбилдър е по-заинтересуван от това откъде е започнал процеса и какъв е пътя изминат до крайния резултат.

Тъй като отклонението на върха на напълно натоварена пръчка се дефинира като равно на една трета от дължината й, ДИО може да бъде определен за всякаква дължина (поддължина) от бланка, връх, средна или долна част, които човек избере. Като се комбинират такива измервания, човек може да създаде споменатата ГИО. Нека ви покажа как.

Ако човек третира пръчка като една цяла бланка, той може да определи ДИО на всяка по-къса пръчка, която може да бъде направена от нея. За да направя това, конструирах установката, показана на Фиг. 1 за да закрепвам пръчката. Тя замества ръкохватката и предотвратява прекомерното огъване в този регион от бланката. Започвайки само с един фут от върха на пръчката, стърчащ от установката, определих ДИО за тази дължина. След това последователно увеличавах свободно висящата (стърчащата) част от пръчката (върха) с по един фут и всеки път определях новия ДИО за съответната дължина, до достигане на дължина от седем фута.

Това беше направено с три пръчки, описани малко по-долу, и данните бяха нанесени на диаграма и така бе създадена илюстрацията на ГИО, показана на Фиг. 2. За всяка пръчка, отделните точки на графиката са номерирани в съответствие с дължината на свободно стърчащата (и огъвана при измерванията) част от пръчката. Финалната точка 0 представлява ДИО за цялата пръчка.

Приказка за Три Пръчки – A, B, и C

Тъй като живея на полуостров Олимпик, само на осем мили от фабриката на SAGE, продуктите им са на почит сред повечето ми риболовни другари. Следователно, не беше проблем да събера няколко пръчки за изучаване.

Целта ми е да оценя относителните роли на ПМ и акцията на пръта при определяне на разстоянието, на което човек може да метне – изключвайки много по значимите фактори като тяга, двойна тяга и усъвършенствани кастингови умения. Затова са необходими няколко пръчки с приблизително еднакъв ЕКП, но с различни стойности на ЪА.

Един приятел ми даде две пръчки, отбелязани ‘за седми клас шнур’. Пръчка A (10 футов прототип) имаше средна (модерейт)/бавна акция с ДИО = 7.8 / 60. Пръчка B (796 RPL) имаше средна/бърза акция с ДИО = 7.7 / 65. Друг приятел ми даде пръчка C (796-4 XP), която имаше бърза акция с ДИО = 7.4 / 70. (796 обозначава пръчка дълга 9 фута и шест инча, за шнур с AFTMA клас 7.)

Интерпретация на данните

Най-общо като форма, кривите A, B и C на Фиг. 2 изглеждат типично и подобни – като латинската буква ‘U’, легнала настрани.

Точка 1 отразява мощта на първите 12 инча от върха. Общо взето тази част е относително здрава (мощна) за да насили огъването да се случи по-надолу от върха, предотвратявайки по този начин прекалено бързата акция.

Първите два фута от върха (точки 1-2) все още показват изключително бавни акции. Пръчки B и C показват по-голямо забързване на акцията, пръчка A обаче е по-мощна и не успява напълно да преодолее първоначалната си бавност.

Първите три фута (точки 1-3) по същество дефинират минималната присъща мощ на всяка пръчка, която би могла да бъде направена от този връх. От върха на пръчка A може да бъде направен прът 5-ти клас, ако средната и долната части са конструирани така, че да запазят тази присъща мощ. От върха на пръчка B може да се направи прът 4-ти клас, а от върха на пръчка C – прът 3-ти клас. За съжаление тези пръти би трябвало да бъдат прекомерно дълги, за да имат акция различна от крайно бавната. (Това изглежда съотносимо към спей пръчките.)

Всичко това има смисъл. Ние интуитивно разбираме, че тъй като присъщата мощ (ЕКП) на тези три пръчки е по същество еднаква, колкото по-слаб е върха, толкова по-бърза ще бъде акцията. Това действително е така, и илюстрацията на ГИО предоставя обективните измервания, които го доказват.

Ефекта, който оказва задната част (бът) върху цялата пръчка е описан от последните две точки (точка 7 и точка 0). Добавянето на твърда долна част винаги увеличава както ЕКП (присъщата мощ), така и ЪА (акцията). Също така, относителната промяна в ЪА съотнесена с промяната в ЕКП заради увеличаване на дължината (т.е. наклона на линиите) за тези три долни части е много сходна. Следователно, ако знаете целта си, т.е. специфичния ДИО (на завършената пръчка), бихте могли в обратен ред да определите точно какво искате от средната част – при условие разбира се че върха, с който сте започнали, е подходящ.

Средните части на тези три пръчки (точки от 4 до 7) служат да свържат слабите им върхове с мощните им долни части – надяваме се, с плавен преход. Точно тук уменията на родбилдъра са подложени на изпитание.

Ако човек вземе под внимание точно къде се снаждат отделните части на пръчките, често е възможно да се съотнесат снадките към прекъснатости в кривите. Например, пръчка A, пръчка от две части снадени в точка 5, има много плавен преход. Пръчка B е също от две части, снадени между точки 4 и 5, и показва прекъснатост. И накрая, пръчка C е от четири части и прекъснатостите са по-явни.

И ако тези прекъснатости могат да бъдат открити, то те не се отразяват съществено на възможностите на пръчката в ръцете на средностатистическия риболовец. Експерт по кастинг обаче може да е на друго мнение. Въпреки всичко, многоснадковите пръчки, удобни за превоз, са популярни, и родбилдърите би трябвало да усвоят способи да правят прехода плавен

Използвайки какъвто решите брой секции, би трябвало да сте способни да конструирате каквато желаете акция. Във всеки случай, с измервания на ДИО и с информацията извлечена от илюстрацията на ГИО, можете с точност да предвидите резултатите си и/или да забележите проблеми, които по-късно биха станали сериозни.

Пръчка D – Стар Любимец – SAGE 389 LL

Докато ние ‘старците’ се радваме на старите си пръчки 389 LL (389 означава пръчка 8 фута и 9 инча, за шнур 3-ти клас; LL е съкращение от ‘Light Line’, като терминът ‘line’ в случая се отнася по-скоро за продуктова линия, а не за шнур.), изглежда че има надежда и за вас, новодошлите. Наскоро получих няколко каталога с новите продукти за 2003 на SAGE. В един от тях прочетох изявлението: ‘VPS Light е всъщност възкресяване на пръчката LL (Light Line), която беше жертва в надпреварата за създаване на високо усъвършенствани пръчки.’ Това може би е добра новина.

За съжаление, дума дупка не прави, а субективните описания са по същество безсмислени. За тези пръчки се твърди че ще са ‘с малко по-фина акция’, ‘все пак пръчки със сравнително бърза акция’, и че ‘се отличават със междинна акция’. Възникват обаче очевидните въпроси: По-фина от какво? Сравнително по-бърза от какво? и понеже акцията се дефинира в термините бърза, средна (модерейт) и бавна, каква е дефиницията за междинна акция?

Обяснявайки целта на проуването си, писах на SAGE да питам дали бих могъл да изследвам една от тези пръчки. Не получих отговор на писмото си. Затова мога да дам сведения само за моята стара пръчка.

Експериментални Резултати

За това проучване, моята пръчка от две части (пръчка D) беше изследвана по гореописания начин. Резултата, ДИО = 3.1 / 68, показва ‘много слаба’ пръчка 3-ти клас, с акция която би могла да бъде наречена бърза (Това означение ще бъде разискано по-късно.). Резултатите са показани на Фиг. 3

При тази пръчка, върхът (точка 1) дава максималната стойност на ЕКП и минималната стойност на ЪА. С удължаване на върха (точки 1 и 2), ЕКП намалява много бързо, а ЪА нараства бавно. В точка 2 ЕКП намалява по-бавно, а ЪА нараства бързо. Точки от 1 до 3 представят присъщите свойства на връхната част. В точка 4 вече се усеща ефекта от долната част. Ефекта от тази по-силна долна част кара ЕКП да нарасне. Също така, ЪА продължава да нараства, т.е. акцията става по-бърза а пръчката по-мощна – но с много бавно темпо. Резултатите, получени от връхната секция (точки 1,2 и 3), показват че от този връх може да се направи пръчка с бавна акция 2-ри клас – при условие че се използва подходяща долна част. Прибавянето на по-твърда долна част винаги увеличава и ЕКП и ЪА на пръчката. Използваната долна част (точки 4-8) прави точно това. Крайният резултат е пръчка 3-ти клас – но едва-едва.

Докато първите пет фута от пръчка D имат характеристики подобни на тези на пръчки A, B и C, долната част е напълно различна. Вместо крива с формата на ‘U’, тя дава крива по-близка по форма с ‘J’. Докато другите пръчки показаха бързо увеличение на ЕКП (мощта) с увеличаване на дължината, пръчка D показа много малка промяна. Това е резултата от използването на сравнително слаба долна част (употребата й е наложителна за да се направи пръчка 3-ти клас от този връх).

Това показва нуждата да се види илюстрацията на ГИО и да се разпознае избрания път към крайния резултат.

Характеристиките на първите три фута от върха показват сравнително силен връх с бавна акция – изместващ минималния ЕКП към точка 4. Характеристиките на последните три фута от долната част показват слаба долна част, неспособна да даде като резултат пръчка с класическа бърза акция. Един от резултатите от тази конфигурация е, че ЪА вече не отразява основно върха, но също и ефектите от много слаба долна част – даваща необичайно високи стойности за ЪА. Това показва че удебелените разделителни линии между видовете акция на Фиг. 3 не са валидни за много ниски ЕКП. Това, на свой ред, повдига въпроса дали човек действително може да конструира ултра лека (нисък клас) мухарка с класическа бърза акция. Ще оставим това на проектантите на върхове (бланки) и/или следващото поколение графит.

Пръчка E – Максималната?

Друг мой приятел ми зае неговата нова свръх усъвършенствана пръчка SAGE 590-4 TCR, която кръстих пръчка E. (TCR е съкращение от Technical Casting Rod, и според SAGE този модел е резултат от ‘упражнение по проектиране, целящо да проверим колко високо можем да вдигнем границата на геометрията на конуса на бързата акция’.)

Знаем че колкото по-слаб е върха и по-мощна долната част на пръчката, толкова по-бърза ще е акцията. Илюстрацията на ГИО за тази пръчка е показана на Фиг. 3 като пръчка E. Данните показват, че те са взели много слаб връх, от който може да се направи къса пръчка 2-ри клас и са го съединили с твърда долна част, за да получат пръчка 6-ти клас с много бърза акция.

ДИО = 6.5 / 78

ГИО показва, че наистина са успели да ‘вдигнат летвата’ на конуса на бързата акция. Забележете отсъствието на първоначално твърд (мощен) връх, вертикалната линия между точки 1 и 2, както и гладката крива от точка 2 до края на пръта. Това значително се различава от прекъснатите ‘U’-образни криви на пръчки A, B и C или ‘J’-образната крива на пръчка D.

Изравняване на Терена

В каталога на един търговски агент за пръчка E попаднах на следната фраза: ‘предназначена не само за състезателен кастинг’. Въпреки че не съм запознат с този спорт, това твърдение ме накара да се замисля.

Тъй като в общия случай една пръчка 12-ти клас ще мята шнура по-далече отколкото една пръчка 6-ти клас, предполагам че трябва да има категории според теглото (класа), за да се даде шанс на малкия човек – като в бокса. Ако е така, тогава в коя категория ще се квалифицира пръчка E?

ЕКП на тази пръчка е 6.5 (6-ти клас, в средата на диапазона), обаче е означена ‘за 5-ти клас шнур’. И за да се усложнят още повече нещата, има шнур който е проектиран специално за тази пръчка; обаче този шнур не отговаря на AFTMA стандартите за 5-ти клас шнур. Ефективният Клас на Шнура (ЕКШ) за този шнур е 6.0. (Съчетаването на пръчка с шнур, както и как се измерва ЕКШ ще бъде разяснено в следващите части.)

Мисля, че както при измерването на състезателите в бокса длъжностните лица не приемат на вяра думата им за това колко тежат, така и присъщите свойства на пръчките би трябвало да бъдат обективно измервани.

Признавам че до този момент не е имало начин това да се направи лесно. Но с помощта на простия Подход на Монетите и Анализатора на Шнурове на д-р Бил (виж следващите части) няма причина бъдещите състезания да не бъдат провеждани на ‘изравнен терен’.

AFTMA вече са определили стандарти за тегло на шнуровете. Ако една пръчка не е предназначена да работи както се очаква (т.е. да се натоварва напълно с 30 фута шнур при нормални условия на кастинг) с някой определен клас шнур, тя не бива да бъде отбелязвана че е този клас. Също така, ако пръчка не отговаря на спецификациите на присъща мощ за шнур с определено тегло (отговарящи на конкретен клас на шнур по AFTMA стандарта), тя не бива да бъде наричана пръчка за този клас.

Тези предписания би трябвало да се прилагат както за състезанията, така и за пазара на дребно. Обаче, понятието пръчка 5-ти клас или някой друг определен клас пръчка никога не е било дефинирано в термините на нейната присъща мощ. Таблица A поправя това, що се отнася до средностатистическите мухарки за пъстърва. Що се отнася до по-мощните пръчки, специално предназначени да мятат повече от 30 фута шнур, за тях е нужен различен подход за съчетаването им с шнурове. Това също ще бъде засегнато в следващите части.

Превод от английски език: Венцислав Андреев

Следва трета част...

Статията бе любезно предоставена от Tom Kirkman, редактор на списанието "RodMaker".

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.