Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Уилиям ‘Д-р Бил’ Ханеман
Преди да обсъдим как да характеризираме един мухарски шнур, нека се изправим лице в лице със въпроса, че не всички шнурове са създадени еднакви.
Сред мухарите е разпространено схващането, че всички шнурове 5-ти клас (например) са равностойни, еквивалентни. То сполучливо се подсилва от рекламирането на съвременни мухарски шнурове, концентрирано върху предимствата на нови фирмени покрития на шнуровете. То се приема и защото малко въдичари имат познания за производствените процеси, а още по-малко разполагат със способ да проверят дали наистина е вярно.
Тези, които са поровили малко повече за информация по този въпрос, може да цитират стандарта на AFTMA от 1961 година, който обявява че първите 30 фута от един шнур 5-ти клас (без самия край) тежат 140 грейна. Ще ни се да вярваме, че всички продукти, които търговците на шнурове предлагат, отговарят на стандартите на AFTMA. Обаче, когато малцина разполагат със способ да направят измерванията, и няма наказания за пренебрегване на стандартите на AFTMA, може да се усъмним че производството и търговията с шнурове са оптимизирани с цел печалба. Тук се крие семето на унищожението за AFTMA стандартите.
Производителите знаят, че въдичарите искат да купуват по-мощни пръчки с все по-ниски и по-ниски формални (по каталог) класове, и с готовност ги доставят. В днешно време попадаме на пръчки с присъща мощ достатъчна да мятат 6-ти клас шнурове, наричани нещо от сорта на ‘5-ти клас бърза акция’. Обаче, на тези ‘така наречени 5-ти клас’ пръчки им трябва шнур 6-ти или 7-ми клас за да работят задоволително за кастинга на средностатистическите мухари.
Вече проблемът е на производителите на шнурове – да направят така че клиентите да са доволни от работата на тези пръчки. Едно очевидно решение е да последват примера на производителите на пръчки – да направят по-тежки шнурове и да ги обозначат като по-ниски класове.
Съвременни "Решения"
Съвременни мухарски каталози рекламират новата серия GPX шнурове на Scientific Anglers, като отбелязват, че тези шнурове са по-тежки от спецификациите на AFTMA – за мятане със средно бързи до бързи графитни пръчки. Твърди се, че тези шнурове ще помогнат на мухари с всякакво ниво на кастинг да натоварят или смекчат бързи (твърди) пръчки. (Помислете – пръчки с по-голяма ПМ.)
Когато се обърнах към Scientific Anglers, те любезно ме снабдиха със своя продукция. Сравнение на теглото на всеки клас от шнуровете със стандартите на AFTMA показва, че теглото на всеки шнур отговаря точно на граничното тегло между два класа по AFTMA.
По същество, всеки от тези шнурове е с половин клас по-тежък от съответния стандарт на AFTMA и технически е извън диапазона за всеки клас. Това повдига въпроса - как би трябвало да са означени тези шнурове относно стандартите на AFTMA?
Следвайки идеята на описаната преди Система на Монетите и ЕКП (Ефективен Клас на Пръчка), всеки клас по AFTMA може да бъде разделен на десет части. Например, шнуровете 5-ти клас може да бъдат разделени на десет стойности между 5.0 и 6.0. Шнур тежащ 140 грейна би получил ЕКП класифициране 5.5. Диапазона по AFTMA е от 5.2 до 5.8.
За да се спазят стандартите на AFTMA, да се избегне объркването на въдичарите, и да се изравни игрището за всички производители на шнурове, такъв шнур ‘извън спецификациите’, например 150 грейнов шнур, би трябвало или да се отбелязва нещо от сорта на ‘ЕКШ = 6.0’, или теглото в грейнове на първите му 30 фута да е изрично отбелязано на опаковката.
Напоследък SAGE представиха своите Performance Taper шнурове, проектирани да оптимизират работата на техните усъвършенствани пръчки. (Отново, помислете – по-висока ПМ, както бе документирано в Част Втора.) И докато ‘профила’ (taper) се изтъква в тяхната реклама, всъщност теглото на шнура е това, което ‘оптимизира работата’. Тези шнурове, както и серията GPX на Scientific Anglers, не съвпадат със спецификациите на AFTMA, и са с половин клас по-тежки от класа отбелязан на опаковката.
От друга страна, всеки запознат с производствените процеси е наясно че определена част от цялата продукция няма да отговаря на стриктните производствени допуски. Въпреки това, тя е напълно задоволителна за предназначението си – да заметне муха към някоя пъстърва.
Някой трябва да реши дали просто да изхвърли този материал и да приеме загубата, да спаси част от стойността като го пусне на пазара под различно име, да го продаде на друг дистрибутор, който да го предлага под друга марка, или да го предложи като ‘второ качество’. Това са пазарни решения.
В днешно време има много шнурове ‘извън спецификациите на AFTMA’ плуващи на пазара – и може би дори на вашите собствени пръчки. Това е още една причина купуването на шнур с клас като този, отбелязан на пръчката, да няма очаквания резултат. Използвайки Анализатор на Шнурове, лесно можете да характеризирате всеки шнур.
Измервания
Чрез Системата на Монетите можете обективно да определите Присъщата Мощ на своята пръчка в термините на нейния Ефективен Клас на Пръчка (ЕКП) – например 5.0, 5.2, 5.5, или 5.8. Това ясно показва, че една пръчка клас 5.0 се различава съвсем малко от пръчка клас 4.9, пръчка клас 5.9 се различава съвсем малко от пръчка клас 6.0, и защо една пръчка надписана 5-ти клас може да работи по-добре с шнур 4-ти клас докато друга така надписана пръчка има нужда от шнур 6-ти клас.
Както бе показано в Част Трета, можете да определите точно какво трябва да е теглото на шнура за да натовари оптимално пръчката ви. Можете също да си направите един прост инструмент, Анализатора на Шнурове на D-r Bill, показан на снимка 2. С него можете лесно да претеглите всякаква дължина от който и да е шнур и да определите дали наистина е каквото ви трябва. Подробни инструкции как да го изработите ще намерите малко по-надолу.
Докато ЕКШ е полезен за описване на шнурове за пъстървови пръчки, този термин не се препоръчва за шнурове отговарящи на AFTMA класове 7-ми и по-високи. Вместо него, поради нееднаквостта на диапазоните на AFTMA класовете, ПМ (Присъщата Мощ) е по-добра мярка. Тя може да бъде директно съотнесена към Теглото на Шнура (ТШ), и, при желание, да бъде преобразувана към стандартни AFTMA класове.
Инструкции за Изработване на Анализатора на Шнурове на D-r Bill
Материали:
- твърда тел (например от закачалка за дрехи)
- парче гофриран картон
- копие на везната показана на снимка 2
- монофилно влакно (може и старо)
- кламер, лепило, прозрачно тиксо
- три монети от две стотинки
Конструкция (виж снимка 1)
1. Копирайте или изрежете скалата на везната и я залепете върху парче гофриран картон. Уверете се че скалата е разположена надлъжно по оста на гънките на картона. Изрежете точно по размера и направете изрез при белега 200 на везната.
2. С тънка игла пробийте малки дупки на местата отбелязани с мънички кръгчета на скалата.
3. Прекарайте примка от монофилно влакно през дупката в началото на грейновата скала.
4. За да окачите уреда, огънете телта както е показано на снимка 2.
5. Изрежете парче твърд картон около 5 и 7/8 инча дълго и около 4 и 1/2 инча широко. На него ще намотавате 30 фута шнур. Ако нагласите дължината на картона така, че всяка намотка е точно един фут (това зависи от колко стегнато намотавате), можете просто да бройте намотки вместо да мерите дължината всеки път.
6. Пробийте дупка в парчето картон на средата на горната част и го окачете на разтворен кламер, който влиза хлабаво в дупката близо до левия край на везната.
7. При първото сглобяване на везната, тя най-вероятно няма да е точно балансирана. Да се надяваме, че тази страна, от която виси парчето картон, е по-тежка. Везната е балнсирана, когато горната част на кламера е успоредна на вертикалната линия, начертана през дупката, в която е закачен кламера. За да я балансирате, изрежете малко от долната част на парчето картон. Ако пък тази страна е по-лека, утежнете малко картона, например като залепите малко парче пластилин.
8. Пригответе си еднакви тежести като направите примки от 10 сантиметрови парчета монофилно влакно, които прикрепите с парчета (квадрати със страни половин инч) тиксо към всяка от трите монети от две стотинки. (Виж снимка 3.)
9. Вече сте готови да анализирате шнура.
Измерване на Теглото на Шнура
1. След като сте балансирали анализатора, откачете парчето картон. Дясното рамо на везната ще се наклони надолу. Навийте първите 30 фута от шнура, който искате да тествате, около картона. Ако желаете, закрепете всеки му край с малко парче тиксо. Оставете останалия шнур да виси свободно за момента.
2. Окачете отново парчето картон (вече с навития шнур) на куката от кламер. Сега дясното рамо на везната ще иде нагоре.
3. Нахлузете примката на една от монетите от две стотинки на края на дясното рамо на везната и я преместете така, че рамото на везната да застане отново в хоризонтална позиция. Докато правите това, остатъка от шнура (който не мерите) трябва така да се поддържа, че свързващата част от шнура да образува лека хоризонтална примка.
4. Отчетете позицията на примката на монетата върху грейновата скала, която е градуирана от 0 до 200 и разположена в горната част на рамото. Тази стойност е теглото в грейнове на първите 30 фута от шнура. Цифровата скала, разположена точно под грейновата, се нарича скала на Ефективния Клас на Шнура (ЕКШ). Тази скала разделя всеки клас на шнура на 10 подинтервала, които съотнасят шнуровете към съответните 10 подинтервала на всеки Ефективен Клас на Пръчката (ЕКП), описани по-рано.
5. Повторете същото измерване и с другите две монети. Ако получите еднакви резултати и с трите, в бъдеще можете да използвате която и да е от тях за измервания. Ако някоя от монетите даде значително различаващи се резултати, подменете я. Вероятно не е ‘средностатистическа’ монета.
Когато претегляте шнурове с тегло между 200 и 400 грейна, поставете една от монетите в изреза при стойността 200. Добавете тази стойност към стойността, определена от наместване на втората монета върху рамото, така че да е балансирана везната.
Когато претегляте шнурове с тегло между 400 и 600 грейна, поставете две от монетите в изреза при 200 и добавете 400 към стойността, определена от третата монета.
6. За да характеризирате по-точно шнура с цел да предскажете работата му на къси или далечни дистанции, определете теглото на първите 15 или на първите 40 фута от него. Вариациите, които може да откриете за тези стойности, отразяват ефекта от различните профили на шнура.
Анализатора на Шнурове на Dr. Bill е прост и лесен за направа. С приложената по-долу грейнова скала, имате нужда само от 3 монети по две стотинки, няколко 10 сантиметрови примки от монофилно влакно, парче картон, малко тел, малко пластилин и един кламер.
Малко парченце пластилин се използва за балансиране на везната преди първата й употреба. Шнура се отмерва и навива на картона както е показано, или може да отмерите картона с такава точност, че всяка навивка да е с точно определена дължина (виж текста).
Като мерите повече или по-тежък шнур, ще трябва да поставите една монета в изреза при стойност 200 и тогава да премествате друга монета по рамото, докато балансирате везната. С монета/монети в изреза, убедете се че отчитате стойността от примката на правилната монета.
Скалата за Анализатора на Шнурове на Dr. Bill тук е представена в пълен размер. Ако решите да я копирате, копирайте я в мащаб 1:1.
Важно е скалата да може да се движи/люлее свободно. Това се постига като я окачите за стойката й чрез къса примка не много дебело монофилно влакно
Ако планирате да измервате много шнурове, може да искате по здрава стойка, на която да я окачите. Тази тук е направена от PVC тръби с малък диаметър и дървена основа. Направата на стойката изобщо не е важна. Просто се убедете, че везната може да се люлее свободно.
Забележете че сме поставили остатъка от шнура върху кутия, така че той да не добавя тегло или да влияе на частта, която искаме да измерим. Поставяйте остатъчната част от шнура така, че да не влияе на резултатите ви.
Независимо от типа стойка, който решите да ползвате, Анализатора на Шнурове на Dr. Bill се използва по същия начин. Той е проста раменна везна, която е градуирана така, че да ви позволи лесно и бързо да определите теглото на всякаква дължина от всеки шнур.
(Бел. прев. Освен оригиналната скала на Анализатора, прилагам тук и една вариация, която използва същия принцип – принципа на раменната везна, но която направих с помощта на програмката Microsoft Paint, и в която дължините на градиентите и отношенията са точно пресметнати в брой пиксели.)
Превод от английски език: Венцислав Андреев
Следва пета част...
Статията бе любезно предоставена от Tom Kirkman, редактор на списанието "RodMaker".
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.