Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Акулата
Балканската пъстърва, за по кратко балканка, е близка родствена връзка с Атлантическата сьомга.
Отличителни белези:
Две гръбни перки, едната значително по масивна от другата, широк, квадратен език с 11 - 12 зъба, по малки коремни перки, с 9 до 10 лъча в аналната перка.
На дължина достига от 25 до 40 см, а на тегло от 1 до 3 кг. На цвят е светло-кафява по гърба със сребристи страни, а по тялото си има черни и червени точки.
Прародината и е Западна Азия и Европа, а през 1883 г. е внесена за пръв път в Северна Америка.
Обитава богати на кислород и студени води, обикновено в горното течение на реките.
В България се среща в почти всички планински реки и високопланински езера.
Храни се с водни насекоми, сухоземни насекоми, земни червеи, охлюви, жаби, различни малки рибки, дори и собствените си малки.
Размножаване:
Балканката хвърля хайвера си в края на есента и началото на зимата (от Октомври до Февруари).
С помощта на тялото си женската прави гнездо в пясъка и заедно с мъжкия се чифтосват няколко пъти.
Една 2,5 кг женска изхвърля около 3 400 златисто-жълти яйца с диаметър 4-5 mm.
След като бъдат оплодени яйцата, женската ги затрупва с пясък и се спуска обратно надолу по течението.
Яйцата се развиват бавно през зимата и се излюпват напролет.
За развитието на яйцата е необходим много чист и богат на кислород поток.
След като се излюпят личинките (малките рибки) остават зарити в пясъка и се изхранват от яйчния жълтък.
Докато се свърши жълтъка водата вече се е затоплила от 6 до 11 градуса по Целзий.
Тогава малката рибка излиза от пясъка и започва да се храни с естествена храна.
Те стават полово зрели от третата до петата година.
Главно живеят малко над 6 до 8 години, дори до 13 г. в диви условия.
Още:
Първите риби приличащи на балканките са споменати в литературата на древногръцките философи Платон и Аристотел, за начините, по които те могат да бъдат уловени.
През втори век след р.х. римляните били запознати с тази риба от римския оратор Клаодиус Аелиан, който споменал за пъстървата от Македония и за това , как те усуквали цветни пера около кука , на която хващали тази предпазлива и неуловима риба.
Археологически разкопки в Швеция и Норвегия показват, че Викингите познавали Балканката и нейните навици, също така били изравяни кости от рибата и примитивни куки близо до потоци и езера.
В Ирландската митология балканката била издигната дори в култ, Бан Ноама, магическа пъстърва, която плувала в свещеният кладенец на слънцето, Кил- на-Грийна, Графство Корк.
Тя била невидима но се смятало, че ако някой отпие три глътки от кладенеца, обиколи го три пъти и след това постави камък с формата на яйце, на ръба на кладенеца, тя се показвала и можела да му отговори на всякакви въпроси.
За статията са използвани снимки и материали от интернет
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2006 Радослав Кискинов. Всички права запазени.