Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

С муха и шнур за пъстърва по р. Искър при с. Мала Църква

от Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен ден по р. Искър до с. Мала Църква, Самоковско и за незабравимите емоции около четвърти кръг на републиканското по риболов на пъстърва с муха и шнур за 2004 г.

Събитията се развиха на 17 Юли 2004 г. От софийския спининг клуб "Стари видри" ми бе отправена покана за участие в отбора им по муха за поредния кръг на републиканското състезанието по риболов на пъстърва с муха и шнур, която разбира се приех с най-голямо удоволствие. Рано сутринта, преди началото на самото състезание с моите приятели и съотборници Димитър Ковачев - Чепето и Марин Ралчев се събрахме на реката за да обсъдим тактиките на риболов и да направим една подготовка преди самото състезание, както се казва "да опипаме камъните".

След кратко съвещание и коментар върху подходящите мухи за пъстърва на такъв тип река се разделихме и всеки от нас покри определен участък от реката. По това време р. Искър беше в типичното си лятно маловодие и това подсказваше, че самия риболов ще бъде доста труден. Като човек ловил доста пъстърви из планински реки, доверявайки се изцяло на опита си, реших да опитам и на тази река няколко сухи мухи, имитации на ручейник (снимките са малко по-надолу в статията) и майска муха - Adams (снимката долу).

Започнах от едно сравнително голямо разливче на реката, която на това място беше широка около 7, 8 метра и дълбока около половин метър. Започнах подаване на майска муха от самия край на разлива нагоре по реката. С фини и премерени подавания опитах почти всяко съмнително място, където можеше да се намира тогава пъстървата - зад по-големи камъни, места между два бързея, покрай клони близо до отсрещния бряг. И след десетина минути дойде и първия резултат.

Точно докато преминаваше мухата покрай един голям камък, една рибешка глава се показа и със красиво кръгче взе мухата -смуууук, мляяяяяс, пляяс, и за мен не остане друго освен да я засека със късо и отсечено движение на китката на ръката. След като я извадих съвсем нежно с ръка поради липсата на кеп в онзи момент разбрах, че е една красива около 24 сантиметрова американка (снимките горе). Опитвах след това още няколко минути на същото място но друга риба не пожела да се покаже.
Тогава реших да се преместя нагоре по реката, която ставаше по-бърза и риболова по нея на суха муха се оказа доста труден, заради което се наложи да сменя тактиката. Смених сухата муха с нимфа, имитация на пупа на ручейник (снимката долу), която ако трябва да си призная, до онзи момент бях опитвал само веднъж, на р. Санданска Бистрица.

Тактиката, която използвах беше класическа - с къси замятания в началото на всеки вир, се стараех да водя нимфата свободно по течението, близо до дъното на речното корито, до края на вира. Въпросната муха се оказа доста апетитна за пъстървите по р. Искър и след около 1 час риболов на гореописаната тактика, на нея хванах още две балканки, едната около 18, а другата около 24 см и една черна мряна около 18 см.

След това направихме кратък обяд на поляната, след който започна и самото състезание. До тогава бях присъствал на такива състезания, като морална помощ на приятелите от спининг клуба "Стари видри" и за мен такова участие като състезател беше едно голямо предизвикателство. След като беше определен жребият за позиции по съответните сектори, се оказа, че моето място е доста добро, което за пореден път потвърди максимата за късмета на начинаещия. Тогава кратки напътствия, но достатъчни, ми даде един от председателите на клуба "Стари Видри" - Стефан Минчев, Зандера, по-известен в риболовните среди като "Царят на клатушката", един изключителен човек и мой добър приятел. На въпроса ми:" Бат Стефко, къде според теб се крият хайванчетата?", той сложи полароидните очилата, с които не веднъж беше забелязвал дори зениците на рибите, замисли се малко, горе долу толкова колкото е необходимо и с присъщия му авторитет, посочвайки с ръка мястото, отговори тежко и провлачено:"Тааааам", имайки предвид едно дълбоко вирче, пред един голям камък на отсрещния бряг. За мен тогава не оставаше нищо друго освен с трепет да дочакам начални сигнал.
По условие състезанието беше дълго 3 часа, като през това време, всеки един участник можеше да смени мястото си със някое свободно. Самата река беше разделена на сектори, в които се намираха на състезателите и допълнителни места (Бис), между всеки два състезателя. В онзи момент се доверих изцяло на съвета даден ми от Зандера и не си смених мястото нито веднъж до края на състезанието. Трябва да си призная, че участъкът от реката пред мен беше доста труден, с три бързи зони с по две бавни м/у тях, ако се гледа напречно на реката от моето място към другия бряг. Зад мен имаше храсти, които не разрешаваха друго замятане освен кръгово, а и появяващия се на моменти вятър, допълнително усложняваше риболова. Тъй като реката пред мен беше доста плитка, през по-голямата част от времето се налагаше да хвърлям от коляно, за да не изплаша рибите пред мен, а такива имаше, защото успях да ги забележа още преди началния сигнал. В самото начало заложих на суха муха, тактика, към която доста от състезателите прибягват преди самия край на състезанието, като целта ми бе да издърпам някоя балканка, преди да ги изплаша, залагайки на тежката артилерия - нимфите.

Мухата беше една имитация на възрастен ручейник ( Elk Hair Caddis, първата снимка горе), на кука # 12 със смачкана контра, като това последното беше част от регламента на самото състезание и се отнасяше за всички използвани мухи. За моя голяма радост след около половин час успях да издърпам една балканка около 18 см, също рядкост на такива състезания, като се има предвид, че преди самото състезание реката се зарибява с американки. Това значително ме успокои и ми даде възможност да мисля трезво. Бях доволен, че няма да завърша капо този ден.
След като видях, че не взима повече на суха муха заложих на две нимфи от фазанова опашка, имитации на ларви на майските мухи на кука # 10 (втората снимка горе). Започнах да хвърлям към отсрещния бряг във вирчето пред големия камък, като пусках нимфите в началото на мястото и ги оставях да плуват свободно до самия край на вирчето. След 5, 6 хвърляния, линията спря и след рязко засичане, мухарката се изви и усетих огромна тежест на края на шнура. След още няколко секунди рибата се показа на повърхността, завъртя се и се откачи. Това беше една доста голяма американка. Събирайки шнура забелязах, че нимфите липсваха, рибата беше скъсала повода. "Ехееее, какви са тия прасета тук?" си казах в онзи момент, без да очаквам, че рибите с които беше зарибено бяха доста големи, някои до 400 гр. Това ме накара доста да се замисля и да преценя, че 0,14 мм повод е малък за такъв вид риболов. Директно преминах към 0,18, оборудвайки вярно служещата ми слугиня - моята мухарка, с две нимфи със златни глави, имитации на ларва на ручейник на куки # 8 (снимката долу).

След кратка пауза, изчаквайки да се успокои мястото, започнах отново да хвърлям към другия бряг на същото място където ми бе избягала предишната риба. След няколко замятания, линията отново ми спря и този път бях безкомпромисен. Рибата, която засякох и внимателно издърпах и извадих с кепа, беше изключително красива 26 см американка (снимките долу).

Риболовът беше към края си, когато до мен достигна информация, че съм в момента на първо място с тези две уловени риби. Мои приятели от клуба "Стари видри" се събраха на няколко метра зад мен и наблюдаваха състезанието от близо, очаквайки края му и предвкусвайки сладката победа на отбора. Разбира се състезанието за мен не беше завършило, риболова все още продължаваше. Тъй като реката в участъка пред мен беше доста плитка, повечето спирания на линията бяха от закачане на нимфите по дъното.
След поредното хвърляне на нимфите напред и оставянето има свободно да се водят през цялото място на реката, линията отново спря и след последвалата моментална засечка от моя страна се оказа, че съм засякъл риба. В този момент бях изцяло съсредоточен в изваждането и улавянето и с кепа, което беше необходимо по регламент за признаване на рибата за уловена. Оказа се, че съм хванал още една американка, но по-малка, около 20 см.
След края на състезанието и проверка на резултатите стана ясно, че третата уловена риба ми донесе секторна победа, а като цяло за деня разделих първо място със състезател от противников отбор, който също беше хванал три пъстърви. Бях доволен от представянето си, защото оправдах гласуваното ми доверие.
Както се случва обикновено след такива състезание, така и онази вечер, отборът се събра на празненство в компанията на тънка гроздова ракийчица със сочни салатки и вкусни мезета. Така завърши един риболовен ден по р. Искър, изпълнен с изключителни емоции и оставил незабравим спомен в съзнанието на всеки от нас.

П.С. От това място искам да изкажа благодарност на всички колеги и приятели от спининг клуб "Стари Видри", за уважението, което ми засвидетелстваха, приемайки ме в техните редици и да ги уверя, че и за в бъдеще могат да разчитат на мен. Също така искам да поздравя и съпругата на Марин Ралчев, Даниела, за проявения професионализъм в заснемането на цялото събитие.

Поздрави на всички ловящи с мушички!

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.