Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Следващите редове ще бъдат посветени на един вълнуващ риболовен излет по р. Джетина в Сърбия, който направих заедно с Лъчо Минев, Ники Семерджиев и Левент Моллов в началото на Март 2007 г.
На 9 март, Петък, рано сутринта през КПП Калотино навялзохме в пределите на Сърбия. В колата бяхме четирима мухари, четирима другари - Лъчо, Ники, Левката и аз, с една основна мисъл в главите – предстоящия риболов на пъстърва по р. Джетина.
Пътят ни продължи около 6 часа, минавайки покрай Пирот, Ниш, Крагуевац, Чачак, докато стигнем заветната ни цел – Ужице.
Град Ужице е разположен в западна Сърбия на 411 метра надморска височина в подножието на планина Златибор и е с население близо 100 хил. души. Той е един от най-големите градове по железопътната линия Белград - Бар. През града минава река Джетина, която беше нашия главен обект на внимание.
Дълга около 75 км, извираща от северните склонове на Златибор, Джетина е един от притоците на река Западна Морава. Според легендата, която описва как реката получила името си, турците, които владеели тези земи, по време на отоманската империя, решили веднъж да накажат жителите на Ужице, като им отнели децата и брутално ги хвърлили в реката. Така дошло името на реката -“Detinja rijeka”, което на местния диалект значело “Детска река”. По-късно думата “река” отпаднало от името и останало само “Джетина”.
Риболова по реката е строго регламентиран от местното дружество за спортен риболов “Западна Морава 1” и според него се разрешава риболов само на спининг и изкуствена муха, като този на стръв е забранен. Допустимия размер на балканска пъстърва (поточна пастрмка) е 25 см. и всеки има право на ден да прибере по една балканка и две американки. Разрешени дни за риболов са вторник, сряда, събота и неделя.
Вечерта спахме в мотел край Ужице, който беше резервиран предварително от нашия сръбски приятел Младжо Обренович. На другата сутрин, предвождани от него се отправихме на път към реката, където щяхме да посветим целия ден на любимото ни хоби - мухарския риболов.
Като казах Младжо Обренович, не мога да не спомена няколко подробности за този уникален риболовец и човек. Малко над четиридесет годишен, семеен с две деца, Младжо обренович има едно единствено занимание всеки ден - да лови риба, без значение каква. Но най-голямата му слабост е риболовът на таймен по р. Дрина. Негов именно е и рекордът на таймен за Сърбия - 27,5 кг, хванат на воблер.
Докато се предвижвахме с колата покрай реката, като развълнуван юноша на първа среща, седях целия настръхнал, залепил лице в прозореца на врата и поглъщах с очи красивата гледка на природата. Като една огромна змия, реката лакатушеше през скалистия каньон образувайки на места дебели и бурни бързеи, дълбоки вирове и дълги разляти плитчини, в които за първи път щяха да ходят нозете ми. Чувстово е неописуемо, когато за пръв път стъпваш на дадена река и всеки камък, дърво, участък от реката ти е непознат. Единственото, което знаех беше, че реката държи добро количество балканска пъстърва, която щяхме да ловим.
Дълбоките и бързи вирове бяха предпоставка за един приятен риболов на нимфа с индикатор. Заех своето място на един участък от реката и започнах да мятам.
Заложих на светли нимфи, следвайки съветите на Лъчо, който от опита си по реката сподели, че били по-предпочитани от тъмните. Много скоро след като започнах да замятам на първото място, което заех, хванах една маломерна балканка. Малко след това смених мястото с друго и истинското удоволствие от риболова започна.
Почти на всяко място кълвеше, като повечето риби бяха под двадесет и четири сантиметра. Имаше и няколко по-едри, които жадно захапваха нимфата, спирайки отчетливо движението на индикатора. Бяха красиви с ясно изразени черни и червени точици по тялото. Просто прелест.
Бяхме се пръснали по реката. Левката и Ники също се радваха на изобилната слука, докато не се се случи един инцидент, при който Левката се подхлъзна и с ефектен плонж паднал във водата и за малко да си счупи мухарката докато се носел по течението. Мухарката я търсили по реката надолу в продължение на половин час и благодарение на намесата на Младжо я намерили невредима. Последва преобличане, съхнене и отново риболов...
Не липсваха и емблематични места като това под моста, където Лъчо изтърва хубава риба. Той също ловеше с индикатор и утежнение със сачми по лидера преди мухата, които сменяваше съобразно дълбочината и скоростта на водата.
Приятно е чувството, когато ловиш балканка след балканка и когато не мислиш какъв е проблема, когато не кълве, в дебелината на повода ли, дълбочината или избора на мухата.
Хващаш и пускаш, хващаш и пускаш, и така място след място, балканка след балканка...
Но както винаги ме е спохождал лудият късмет, така и онзи ден ми се падна на едно по-бавно и разлято място, докато возех на ручейника, да хвана един ху-у-у-бав кефал. Както често обичам да казвам, "тъжна е песента на беляците, клети и онеправдани, когато акулката малка ходи на рибка и по перките много обича да ги щипка", ехе-хе-хе. Истината е, че в по-долното течение, там където бързеите отстъпват място на дълбоките и бавни вирове, кефала е заел своето място и често се лови.
Докато ловях на едно от местата, мина местния охранител на реката (рибочувар), който търпеливо изчака да изляза от водата и с усмивка на уста ме поздрави, разпитвайки ме за това как ми е минал риболова до момента, дали кълве и т.н. Междувременно докато разговаряхме, той на сръбски, а аз на развален сръбски с българо-македонско наклонение, хе-хе, си платих за дневото разрешително за риболов, което той ми издаде срещу 1500 динара, около 20 евро. Малко по-късно дойдоха и останалите от групата, които също си платиха своята такса за риболов.
Малко след това се събрахме всички около колата, където обсъдихме, похапвайки лакомо някой и друг сандвич, приятните моменти от сутрешния риболов. Всеки от нас сподели своята слука и интересни наблюдения. Лъчо ни спомена, че миналогодишното му идване по реката било далеч по-резултатно откъм размери на рибите. Кълвяли предимно американки но също така и балканки по тридесет сантиметра.
След като похапнахме и събрахме сили, отново се отправихме към реката, която ни чакаше за следобедни преживявания. Някои от местата вече ги бях минал веднъж и ми беше по-лесно да избирам позицията, от която да замятам на рибите.
Случваше се на места да се хващат по две, до три риби. Въпреки че бяха около 20-24 см., в буйната водаги се държаха близо до дъното и така създаваха чувството, че са по-големи.
Реката беше доста разнообразна от към места. Освен дебелите и бързи участъци имаше и дълги, тънки бързеи, на които махах утежнението и сменях ручейника с нимфи, имитиращи ларви на еднодневки. Под камъните живота беше разнообразен. Не липсваха ларвите на Heptagenia.
Фазановата нимфа на малък номер кука ми свърши добра работа.
Докато возех на едно сравнително плитко местенце, засякох една пъстърва. Наблизо се случи Левката, който засне цяла фотосесия на изваждането на рибата.
Очаквайте продължение...
Снимки: Лъчо Минев, Левент Моллов и Радо Акулата.
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.