Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболов с муха и шнур на един арендован язовир до Асеновград.
В 8 часа сутринта пътувахме с Павлин, Милко и Стефан от Пловдив към въпросния язовир, който беше един от малкото варианти за риболов тогава, поради лошото време, което бях улучил при гостуването ми в града под тепетата в началото на месеца. Обилните дъждове, които се изсипаха предишната вечер бяха причина да изберем риболов на кефал в язовир, пред възможността да посетим някоя от пъстървовите реки в Родопите.
Пристигнахме към осем и половина на язовира, който разрешен за риболов, беше посетен и от стотици риболовци, привърженици на риболова на дъно и плувка. С изключение на Милко, който беше страстен почитател на спининговия риболов с блесна и воблер, останалите от групата гласувахме пълно доверие на мухарките си. Трудно беше да намерим място сред тълпата от риболовци решили да прекарат свободния си ден с любимото хоби.
След като направихме разузнавателна разходка, решихме да опитаме плитчините на язовира, където се надявахме да попаднем на някое ято кефали, които обикновено по това време на годината се размножаваха там. Според Павлин и останалите членове на групата, риболова на кефал в този язовир е изключително емоционален, тъй като не са били малко моментите там да се ловят на муха трофейни екземпляри.
В началото заложихме на нимфи, като се стараехме да излавяме всеки метър около брега. Всеки ловеше с различен мухарски такъм, пръчки от 5 до 7 клас и плуващи WF и DT шнурове. Използвахме нимфи имитации на майски мухи и водни кончета, които измятахме надалеч и след като изчаквахме да потънат ги придърпвахме обратно към нас, стараейки се да им придадем движения характерни за излюпващите се техни оригинали. Риболова вървеше сравнително слабо. Единствено Стефан ни зарадва със слука, като на една от своите нимфи успя да излъже един дребен кефал и един уклей, който по тези места наричат “чаушан”. Реших да се отделя от групата и се отправих към отсрещния бряг на язовира, където да потърся по-резултатно място.
Намерих го в един от заливите на язовира, когато доверявайки се изцяло на инстинктите си, открих едно ято кефали разположени под надвисналите клони на няколко дървета.
От риболовните ми излети по язовири държащи кефал знам, че местата където може да се намира той са стръмни брегове със скали или точно такива - обрасли с дървета и храсти.
Не ми оставаше нищо друго освен да концентрирам цялото си внимание върху това да ловя кефал на суха муха. Трябваше да се старая да подавам мухата на точното място, под клоните на дървета и да изваждам всяка риба безшумно, за да запазя спокойствието на останалите по-дълго време. Използвах такъма даден ми от Павлин, мухарка и макара 5/6 клас и един плуващ шнур DT 5 клас. В менюто на изгладнелите кефали пред мен предложих една от любимите ми имитации на торен бръмбар, на десети номер кука с кафяв корем и крилца и гръб от джапанка, която е първата показана муха на месеца. Разликата в това да ловя кефал в язовир и река е, че след като подам мухата върху неподвижната язовирна повърхност изчаквам повече отколкото като ловя в река. Веднъж попаднала мухата върху повърхността и образувала кръг, започвам бавно да я придърпвам, с надеждата, че в ще бъде възпрепятствана да премине свободно следващия един метър от някоя нетърпелива рибешка уста. Общото между риболова в река и язовир е, че и в двата случая залагам на силното и твърдо подаване на мухата, съпроводено с характерното “пльок”, което е единствения начин да предизвикам вниманието на някой кефал стоящ на по-голяма дълбочина. Това не се отнася за случаите когато, рибата обикаля в близост до повърхността. Тогава силното цопване, което може да прогони рибата, заменям с нежното и толерантно подаване на мухата.
Изключително голяма е емоцията, която риболова с муха и шнур доставят на всеки посветил му се. Магията на мухарския риболов се крие в изживяването на тези няколко секунди, в които стоиш и наблюдаваш как рибата отива с бавно и грациозно движение до мухата, засмуква я и се потапя. Сърбежите по ръцете ми, в следствие на едноседмичната липса на риболов, бяха излекувани от слузта на петнайсетина кефала, които успешно преминаха стоматологичния си пролетен преглед.
Някои от тях бяха над разрешената граница от 22 см, но въпреки това ги пуснах и тях обратно във водата, с надеждата, че някой ден ще ги срещна отново по-големи и по-силни.
След едночасов приятен риболов се върнах при останалите от групата, които също бяха дръпнали по някой кефал. Всеки от нас беше доволен, макар и на слабото представяне като цяло, от прекарания ден изпълнен с приятни емоции от мухарския риболов.
Поздрави на всички решили да опитат късмета си с по язовирите с мушички!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.