Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Ивайло Давидов
Винаги съм имал усещането, че ще се случи..., а стана точно, когато бях изгубил всякаква надежда.
Три дена обикалям реката Струма и нищо – голяма, мътна , и без признаци на живот. И така седейки си под една върба с мисли, които не вещаеха нищо добро за... държейки в ръка вече стоплящата се бира, нагризал последния сандвич и тръгвайки към вкъщи се сетих....
“Ами да! Там ще да е...” Мястото (не бях ходил отдавна там) държеше много и едър кефал . Редуват се бързеи, плавно разляти места и множество паднали дървета и надвиснали клони...
“Перфектно...”, мисля си, “...и там ако няма, зазимявам я тая мухарка и това е”. Пет и половина сутринта е, с леко затворено дясно око поглеждам и какво да видя - рая
Мъгла се носеше по заросената трева и леееко се разнасяше когато минаваше над реката..... (винаги съм заспивал спокойно пред такава картина) ... а сега наяве!
Някъде изпляска нещо!!?! Има рибаааа , сърцето ми ускори ритъма...Носех си мухарския такъм 5/6 клас прът и макара и един DT5 плуващ шнур. Сложих муха - от ония, моите, дето се се опитвам да направя, едни имитации на небезизвестните мухи на Акулата, хем се получават едни такива „новохански хеликоптери - птеродактиликус тера” или по-известни като „кикиридките”.
Пропълзях до реката като гущер със счупени крака и се прицелих след бързея. Пред мен се бе получил един „тихач”, викам си – “нема начин да нема начин!”
И презентирах ..., така презентирах, че се забравих, то шнур шльопна, оплете се повода, а от устата ми само думи като ..., да не продължавам, че загубихме аудиторията на първолаците. Добре, че беше в близост... съсредоточих се ...меткам (като на Анелия Раленкова ,брат и ...(щангист)) и перфектно изпънат шнур, поводи, лидери, типети, мухи и всякакви сложни думи се сляха в едно.
Бях готов.
Отпочинах си от всичкото напрежение от седмицата, топлина се разля по слепоочията погледа ми се избистри и станахме едно цяло с въдицата.... Вече виждах какво мисли рибата, къде е, и кога да я очаквам... бях готов на 100%.
И точно тогава се случи... по-скоро се чу „кюооооп” , без да пляска, просто засмукване от големи джуки... мухата изчезна потънала в пастта на ... плътните дебели вълнички образувани от клъвналата риба! Засякох, цялата линия замръзна, замръзнаха и мислите ми, които бяха в сервиза на Fiat, където удрях главата на карбораторджията в капака на собствената си кола с думите – “...Колко? А? Колко каза, че не те разбрах? За един болт ....? е сега го загази ...е сега...!” Но точно в онзи момент, го бях загазил аз!!! Веднага се размръзнах като усетих , че цялата линия тръгна с/у течението .... кееееф и да се откачи пак кеф... ако може поне да го мерна за малко и тогава... красота. “Май див шаран съм закачил, голямо бееее!”, си мислех... Точно се бех шпицирал! Отшпицирах се, почнах умело да водя рибата към брега и ...хоп извадих я ! Кеф...голям кеф е да хванеш риба с такива размери и да се бориш с нея в бързея. Беше 45см, 1.200кг (можех да я разтегна до 48см ама айде). Такива рекордни риби си ги запазвам като трофей, другите риби ги пускам!
Като заключение мога да кажа, базирайки се на личния ми опит, че клена е една много интересна риба за риболов с муха, да не казвам по- интересна от пъстървата (ловях до скоро и двете на стръв)! Да не се заричам, ама ще направя репортажи с риболов на щука и ... шаран.
Поздрави и на слука!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.