Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Иво Балинов
Скоро след успешния излет на река Ганараска, риболовният сезон в този район на Онтарио е закрит. Разрешен остава малък участък при устието на реката, който за съжаление е непригоден за риболов на муха. Не след дълго откривам, че риболовът на сьомга в друг район, на изток от Ганараска, е разрешен през цялата година. Тук броят на рибите е значително по-малък и реките не са толкова удобни за риболов. От друга страна, времето започва да застудява, правейки риболовa на топлолюбивите видове риба все по-слабо резултатен, и сьомгата няма алтернатива, поне за тези, които не cе занимават с риболов на стръв. А и честно казано, след успешния излет на Ганараска, ми е трудно да мисля за каквото и да било друго. Сред приятелите ми не липстват и други ентусиасти, така че всеки уикенд през октомври и ноември отново сме на път в преследване на кралските сьомги. За наш късмет се оказва, че шинукът навлиза по реките на изток от Гани няколко седмици до месец по късно - имаме си занимание за цялата есен.
Намираме кралските сьомги на две места - река Катараки (Cataraqui) близо до Кингстън и река Напъний (Napanee) в едноименният град. На няколко километра от устието и на двете реки има бентове, в бързеите в подножието на които рибите са принудени да спрат пътя си нагоре по течението. Именно тук и ние се оптиваме да ги излъжем да атакуват мухите ни. Не случайно използвам думата “опитваме”. Всеки път намираме поне по десетина риби, които ни позволяват мнoгoбройни замятания преди да им досадим прекалено, но в голямата част от случаите те не проявяват какъвто и да е било интерес към мухите ни.
Тук е мястото да спомена още веднъж, че след навлизането им в реката, храносмилателната система на тихоокенаските сьомги закърнява и те престават да се хранят. И въпреки, че рибите продължават от време на време да атакуват мухи, интересът им към последните става все по-слаб – всички по-опитни риболовци, с които съм говорил, са на мнението, че колкото по-дълго е престоял шинукът в реката, толкова по-малък е шансът да бъде излъган да атакува. Това в добавка към липсата на опит води до следното незавидно положение - в периода Октомври-Ноември правя 7-8 излета, нетният резултат от които е една извадена 6 килограмова женска сьомга и една откачила се риба. Приятелите, с които ходя за риба, също имат няколко откачания. Но липсата на алтернатива по тове време на годината, мисълта за големите риби и фактът, че времето се задържа сравнително топло ме карат да се връщам отново и отново.
И така в един от първите дни на декември с Дан отново сме напът. Спираме първо на река Катараки, където риболовът се оказва невъзможен - обилните дъждове през изминалата седмица са вдигнали нивото на водата прeкалено много. Продължаваме към Напъний. Приятно изнeнадани сме от липсата на други риболовци, и не толкова приятно от високото ниво на водата. Не успяваме да нагазим до местата, където обичайно намираме риби. Напът сме да се откажем, когато издайнически плясък до отсрещния бряг замества унилото ни настроение с искри надежда. Прекосяваме реката по близкия мост и за наша голяма радост почти веднага забелязваме около десетина риби. Придошлата вода е оставила малък участък, където течението не е прекалено бързо. Тук са събрани и всички сьомги. Чака ни и нова изненада - рибите изглеждат в доста добро състояние, като се има предвид, че сезонът е доста напреднал. Тук трябва да поясня, че след навлизането в реките състоянието на Шинукът (както и на останалите видове тихоокеанска сьомга) прогресивно се влошава и, след като си хвърли хайвера, рибата умира. От сребристи кралскитe сьомги бързо се превръщат в светлозеленикави и по-късно в тъмнозеленикави, до тъмно кафяви. Имунната им система постепенно отслабва и някои риби се покриват с мръснобели петна – лишеи. В това си съcтояние, иначе красивият Шинук, не е особено приятна гледка. Ако на някой му хрумне да направи конкурс за най-грозна риба, кралската сьомга в размножителен период спокойно би заела някое от челните места. Сьомгите, които намираме в Напъний са все още зеленикави и нямат лишеи. Явно придошлата вода е позволила на някои позакъснели риби да се качат нагоре по-течението. В края на краищата, високото ниво на водата се оказва в наша полза.
Приближавам се до рибите приготвяйки се за първо замятане и забелязвам ясно изразената йерархия в подредбата им: две-три големи риби отпред, следвани от множество по-малки. Решавам да използвам собствен модел имитация на хайверено зърно, която cъм вързал предишната вечер в пристъп на вдъхновение пред мухарското менгеме. Мухата проработва от първо хвърляне и след около десет минути изваждам около 8 килограмов мъжки шинук. Борбата с рибата тук е доста интересна: Напъний е сравнително голяма река, непосредствено след бързея, в които ловим, следва дълбок и широк участък и рибите могат да покажат истинските си способности. Уверявам се в това, когато от второ замятане закачам около 10 килограмов шинук - най-голямата риба в живота ми до този момент въобще. Рибата като че ли е неуморима - мнoгoкратно развива шур от макарата ми, докато я следвам около 50 метра надолу потечението. В добавка се изхвърля наполовина над водата. След 15 минути борба, когато започвам да си мисля че съм я победил и скоро ще я извадя, рибата къса. Обикновено запазвам хладнокръвие при борба с всякакви риби, но тази ме оставя целия разтреперан...
Сядам на брега за десетина минути да се посъвзема, а междувременно Дан има късмет с по-малките (около 2-3 кг) риби. "Има късмет" в истинския смъсъл на думата, защото по-малките сьомги се оказват доста по-енергични от големите си събратя. Дан лови с прекалено тънък типет (3Х) и за кратко време му кьсат три риби, всички от които правят скоци високо над водата, а една успява да развие целия му шур за броени секунди !!! Давам му последното си парче типет 2Х и скоро и Дан изважда своя първи шинук. През останалата част от деня нямаме особен късмет, но това вече е без значение - и двамата сме доволни от резултата. Това е и последния излет за сезона. Броени дни след това температурите падат рязко и зимата слага край на един от най-приятните риболовни сезони в живота ми.
П.С. Всички сьомги, които аз и прителите ми сме уловили досега са били пуснати обратно невредими. Това по никакъв начин не намали удоволствието ни от риболова, a напротив.
Снимки: Иво Балинов
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.