Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един незабравим риболовен излет по р. Струма при Симитли, който направих на 22 Февруари.
Към 9 часа сутринта беше, когато заедно с Лъчо пътувахме по главен път Е-79 в посока р. Струма, без въобще да подозираме какъв риболов ще направим. Бяхме решили да проверим информацията от предишната вечер, подадена от доверено лице, според която, в района на Симитли са били регистрирани кефали и по-рядко скобари, кълвящи на суха муха.
Преди да стигнем мястото обаче, решихме да се отбием през "Бистрака" на Благовеград, един огромен вир, който миналата година за първи път посетих и бях приятно изненадан от улова. Макар и да беше топъл слънчев ден, водата беше много студена и малкото риби, които бяха излезли на повърхността бяха дребни кефали, които събираха малки черни мушици. Разпънахме мухарките и започнахме да им замятаме, като се прицелвахме в близост до кръговете, които правеха при всяко показване на повърхността. Успяхме да закачим две три кленчета невръстни, но скоро след това се отказахме да ловим, защото повърхността на водата се покри с боклуци, довлечени от лекият ветрец, който подухваше. Беше някъде около обяд, когато познатият глас ми проговори в телефонната слушалка:
- Дека си бре, дзверю, айеуе-ау-оапа, подготвил съм се, абре-еау, доваждайте, значи, чекам ве ...- бяха думите, които ни подканиха да тръгнем. Качихме се на колата и след няколко минути бяхме при него ...
Кирето беше натъпкал багажника на колата си със цялото му оборудване, приличащо на един истински скараджия и с блага усмивка ни посрещна на "Затоката" - един ръкав на река Струма, в гр. Симитли. Кирил Разаков или Пенче, както още го наричат приятелите му, се беше увлякъл в кулинарни изкушения. Сръчните му пръсти подготвяха сочните мезета и салатки, които те подканваха да посегнеш неусетно към чашите с ракия и вино. Похапнахме, подпийнахме, и както повелява обичая, заситнихме сладко, сладко моабетче... По-късно, към компанията се присъедини и Илийката, славен момък и страстен мухар.
Водата в гораната част на Затоката беше пробила и лекото, почти неусетно течение подсказваше, че кефала този ден ще кълве по-слабо. Въпреки това, разпънахме мухарките и се отправихме към местата, които бяха поокопирани от местните риболовци със стръв.
В началото опитвахме на суха муха, но неуспешно. След първия половин час решихме да изпробваме нимфите. Аз заложих на фазанова нимфа, без индикатор на шнура, а Лъчо на имитация на Гамарус, с волфрамова глава и с малък индикатор на влакното, а Илийката на мокра муха. Кирето остана около скарата, да поддържа огъня.
Лъчо пръв усети кълване, което се отчиташе от лекото, почти невидимо поместване на индикатора. Изпусна една... Аз оставях нимфата да потъне на дъното, и бавно я придърпвах към себе си, обирайки шнура с пръсти "на осморка". На едно от извлачванията засякох удар и аз, но не успях да засека навреме... Лъчо смени типета на мухата с по-тънък и малко след това закачи първата риба. За голяма наша изненада, беше един малък костур.
Пред мен започнаха да скачат риби, които по начина на игра предположих, че са скобари. Съсредоточих вниманието си върху един и започнах да му замятам настоятелно. На едно от подаванията и изтеглянията, шнура ми се изпъна рязко и след като засякох усетих, че съм хванал риба. Ха така-а-а, скобарченцен-цен-це.
Беше хапнал нимфата странично. След като му направихме няколко фотографии, го пуснах да си расте.
По същото време Лъчо се занимаваше с костурите. Беше хванал няколко. Не кълвяха стръвно. Леко пипаха нимфата, а и често го подлъгваха.
След като видях, че кълват начесто реших да ги опитам и аз, но на стример. Тук обаче, той беше неоценен. Изглежда студената вода беше убила апетита на рибите и те кълвяха плахо.
Сменявахме местата често. На повечето от тях ръкава беше плитък, около метър до метър и двадесет. Често се налагаше да ловим клекнали, за да не плашим играещите на повърхността риби. По-късно задуха вятър и малки вълнички накъдриха повърхността на водата.
На едно от местата успях да хвана втори скобар, който беше малко по-голям от първия, някъде около 28 см. Отново клъвна по същата схема. Вълненеието ни нарастваше с всяка уловена риба. Докато не дойде колуминацията на деня, когато мухарката на Лъчо се сгъна при едно от засичанията му.
Оказа се, че му е клъвнала каракуда. Беше малка, но самият факт, че клъвна на муха, ни изпълни с емоция и двамата. В началото на риболова той ми спомена, че при едно от повличанията изпуснал риба, която заради тежестта му се сторила каракуда.
Денят беше към края си, когато Лъчо успя да излъже и едно кефалче. Вятъра стихна за няколко минути и на бойното поле излязоха уклеите. Цялата пъстроцветна картина се запълни с няколко бройки от тях, които успях да надхитря на сухи (мокри) мухи - малки комарчета. За да избегна измамните подскачания, се наложи да "осакатя" мухата, като изрежа целия хекъл. Така обезобразена, мухата се превърна в кука покрита с конец и няколко власинки, които останаха от опашката...
След дни като този, често си задавам един и същи въпрос - Колко непредсказуем може да бъде мухарския риболов?
Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.