Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

По Искър над Самоков

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един излет, който направих в Неделя следобяд, на 17. 06. 2007 по река Искър над Самоков.

Река Искър. Огромна, величествена, красива... Винаги е била от любимите ми места за риболов на пъстърва. Досега съм имал няколко излета по нея в горното й течение, около селата Мала Църква и Говедарци, никога не бях я пробвал над самия Самоков. Малко над града реката е образувала много разнообразни места, изобилстващи с паднали дървета, отсечение брегове и дебели бързеи. Бистрата като сълза балканска вода, чистия въздух и зелените поляни някак си отварят сърцето на човек, пречистват съзнанието му и го откъсват от забързаното отрудено ежедневие. И без въдица да се разхождаш по нея, пак усещаш енергията, която като бурен поток протича през вените ти.

Озовах се на реката следобяда, за да проверя състоянието й в края на пролетта, когато повечето реки като нея все още държат ниво от обилното снеготопене. Такова беше положението и над Самоков. Реката държеше високо ниво, което предвещаваше много труден риболов. На повечето места вървеше много бързо. От опит зная, че в такива случаи, рибата обикновено стои много близо до отсечени брегове, в корените на дърветата, там където водата е по-спокойна и може да се задържи храна.

Започнах риболова си на стример. Потъващият шнур си стоеше на макарата ми от предишния риболов, който бях правил на язовир за костур и реших да не го сменявам още. Опитах разливите на няколко бързи места, но безуспешно. Доста походих по реката, докато намеря един стръмен бряг, където водата беше по бавна и дълбока. Опитах няколко хвърляния непосредствено до самия бряг, като се стараех да прекарвам шнура колкото може по-близо до корените на дърветата, които сякъш се бяха впили с нокти в земята, опитвайки се да устоят на речната стихия. Естествено, това беше съпроводено с много късане на мухи.

Смених на суха муха и започнах да подмятам под самия връх на мухарката, задържайки мухата до брега, в зоните, където водата правеше въртопи.

На едно от извозванията една риба се показа с глава и перка и се потопи. Засякох и тя беше там. Беше захапала мухата странично. След като и се порадвах на окраската, чийто нюанс на кафявото я правеше незабележима на фона на речното дъно, я пуснах обратно във водата. Опитах и няколко места нагоре по-реката, но безуспешно.

На връщане се спрях на една ливада с горски ягоди и докато размишлявах над изживяните моменти от риболовния излет, се насладих на чудния вкус на малките, ароматни дарове на природата.

Успех на всички, ловящи с мушички!

Снимки: Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.