Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на единият от двата дни риболов, които направихме в долното течение на река Янтра с Вальо, Мето и Румбата на 02 Септември 2009 г.
Отдавна имах покана от Вальо за съвместен риболов по река Янтра, и беше крайно време да се осъществи. На 1 септември през деня се чухме по телефона за уточнение на плана и късно вечерта вече пътувах за Шумен. Пристигнах там рано сутринта, към 4 часа. Вальо ме чакаше с цялото необходимо оборудване. Към компанията се присъедини Румбата, а по-късно и Мето. Вальо беше основен инициатор и организатор на този риболов. Беше помислил и се беше погрижил за всичко необходимо в най-малки детайли за двата дни риболов по Янтра. Планът беше и през двата дни да ловим както от брега, така и от проходилка по най-различни места в долното течение на Янтра, като се започне от устието на Росица в нея до устието на Янтра в Дунав - около селищата Крушето, Куцина, Петко Каравелово, Бяла, Стърмен, Ботров, Долна Студена, Ценово, Белцов, Джулюница и Беляново.
През първият ден решихме да изпробваме местата около моста на Долна Студена, Ценово, Белцов, Беляново. Не бях ловил целенасочено распер до този момент и ми беше любопитно да опитам. Вальо, Румбата и Мето насочиха вниманието си към кефала, а аз към распера. Реката ни посрещна с ниско ниво, огромни туфи с водорасли и вдигаща се пара от водата. Ниското ниво на реката позволяваше газане на повечето места. Няколко распера привлякоха вниманието ми с така характерното "бухане", което се чуваше, когато завихряха водата на повърхността, в преследването на своята закуска - малките рибки. Бухането беше точно зад туфите с водорасли и подаването на каквато и да е примамка трябваше да става срещу течението нагоре. Използвах първоначало стример, но след поредното оплитане във водораслите преминах на попър. Успях да вдигна няколко риби, които избухваха до мухата, но не успяваха да я захапят. Беше доста вълнуващо. Денят напредна и решихме да сменим мястото с друго, надоло по течението на реката.
След моста на Ценово, Вальо реши да се спусне с проходилката и така да покрие участъкът до Белцов, където ние с Румбата щяхме да го чакаме към обяд. Заедно с него по план трябваше да се спусна и аз, но не бързах да влизам все още в проходилката, искаше ми се да опитам от брега да хвана някой распер. Времето обаче се влоши, излезе много силен вятър и хвърлянето беше значително затруднено. Решихме да слезем по-надолу, към моста на Белцов.
Над него, реката беше разлята и сравнително плитка, а надолу беше тясна, изобилстваща с бързеи преминаващи във дълги плитки вирове. Там расперите бяха значително по-малко от мястото където първоначално спряхме сутринта, като рядко се виждаше някой друг да избуха. По-бавните места облавях на суха муха, където хващах кленове. Румбата беше останал на вира над моста, където също се забавляваше с кленовете. Аз и Мето слязохме надолу. До обяд имах уловени около седем, осем клена на суха муха и четири малки расперчета около педя, които излъгах на малък стример. Румбата беше хванал един по-едър кефал и няколко дребосъка.
След като Вальо се появи с проходилката и живарник пълен с както ги наричаше той "отбрани кленове", около петнайсетина риби в порядъка между 25 и 37 см., обядвахме близо до реката, пихме по бира и продължихме надолу по реката, за да изпробваме и други места. Реката по-надолу беше със стръмни брегове, и места като това на снимките долу:
Тъй като нямаше много риби по това време там, решихме да се върнем назад към Беляново и да потърсим по-перспективни места. Намерихме такива под селото и започнахме да ловим кефал.
Имаше ги навсякъде около водораслите и до двата бряга на реката, под клоните на дърветата.
Кълвяха както на по-малки мухи, така и на големи бръмбари.
Основният размер риби бяха около 24 см. Но също така и по-едри екземпляри се хващаха.
Привечер, доволни от риболова, решихме да се върнем назад, до Бяла, където да си потърсим място за спане, в един новопостроен мотел, близо до моста на Кольо Фичето. Разбира се не пропуснахме да надърпаме по-някой и друг кефал от там, ей тъй на, за преди лягане.
Вечерта завършихме в ресторантчето на мотела в компанията на малки чашки гроздова ракия, вкусни салати, мезета и разбира се приятен лаф мохабет.
На другият ден ни очакваха още интересни места, риби, но за това повече в следващия репортаж.
Следва продължение...
Снимки: Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.