Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет на щука, който направихме на 22 Ноември 2009 г. в долното течение на р. Искър.
Денят беше заплануван като пикник тип - "американско барбекю с българско участие", и като такъв, както сами се досещате, риболовът беше на втори план.
Тъй като предишният ден, в Събота, бяхме с Вальо на риболов отново на дълъг път, голяма част от Неделя сутринта ми се губи в сладко придремване и дълги прозявки. Спомням си, че някъде на разсъмване се посъбудих, и заедно с компанията, без да задавам излишни въпроси, се отправихме по местата. Намирахме се някъде в долното течение на р. Искър, честно да си призная, не ме вълнуваше точно къде, по-важното беше, че отново ще ловим щуки, или поне някои от нас ще се опитат.
Реката беше с отвесни брегове с дълги, бавни вирове. В доста от местата, където стърчаха паднали дървета и коренища от водата, вероятно се спотайваха някакви щуки. Риболовът беше труден, като се има предвид отвесните пясъчни стени зад гърбовете ни. На отделни места замятането беше почти невъзможно. Като примамки ползвахме предимно стримери от заешка козина. Много често, при замятането им, шнура се оплиташе в клони във водата, храсти на брега, в самията отвесен брег отзад. Отгоре на това и рибите не кълвяха уверено. До обяд, на Лъчо и Левката им подгонили две щуки, които не пожелали да захапят стримерите.
Някъде към обяг достигнахме и Ицето и Геша, които предварително бяха избрали мястото за барбекю - малка широколистна гора с удобна полянка за придремване. Като цяло, планът беше железен - яденье, пиенье и ако останат сили - подметанье. Ицето и Геша, като главни инициатори на барбекюто се бяха погрижили за всичко необходимо на импровизираната трапеза. Крехки свински пържолки и сочни ребърца бяха деликатно гарнирани с едро нарязан лучец, по-късно удавени в изискано червено вино и тънка люта ракийчица.
След като хапнахме и пийнахме порядъчно, решихме, тези от нас, на които им останаха някакви сили и интерес все пак да опитаме местата от към риболов.
На едно от тях, точно покрай стърчащите клони на паднало дърво, Лъчо прилъга една щукичка към 40 см.
Направихмe й няколко снимки, преди да я пусне обратно в реката.
Незнайно как, най-вероятно от лакомия, куката и се беше забила в долната челюст, а пък опашката на стримера стърчеше като мустак през горната.
Дали защото денят беше много ясен и слънчев, или пък водата беше поизбистрила, но определено добрата слука този ден не ни споходи подобаващо.
Привечер, слънцето отиваше на залез, когато решихме да се върнем към мястото с барбекюто, за да видим до къде са стигнали останалите от групата.
Оказа се, че някои от тях не бяха и мърдали от огъня, което, като се имаше предвид слабата слука, се оказа по-доброто решение.
Направихме си по някоя снимка на финала и скоро след това си тръгнахме.
Река Искър в долното си течение държи и по-едри риби, като тази на снимката долу, която е около 2 килограма, уловена от Лъчо седмица преди това.
На финал, бих желал да отбележа, че риболовът на щука на муха в река е доста по-труден от този в стояща вода и определено притежава своя чар и особености, за които тепърва ще става дума по-задълбочено.
Поздрави и успех!
Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.