Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За кефал на яз. Огняново в края на зимата

oт Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за кефал, който направихме с Краси на 19 Март 2010 г. на язовир Огняново, недалеч от София.

Язовирът ни посрещна доста хладен, като се имаше предвид, че теметературите през нощта падаха под нулата, на някои места около бреговете имаше тънка ледена кора. Пъвърхността на водата беше гладка като огледало, в което слънцето нетърпеливо се оглеждаше.

Решихме да опитаме залива в дясно от стената, където в устието на реката по това време на годината рибите започваха да се групират. От няколко години насам, всяка пролет опитвам късмета си по тези места, където кефалите се групират в устието на рекичката, подготвяйки се за предстоящият размножителен сезон. С появата на първите пролетни по-топли дни, стада от кефал се насочват към тази част от язовира, където в плитките води, богати на излюпващи се насекоми, си устройват истинско пролетно угощение. Първоначалният ни замисъл с Краси беше да проверим дали са се групирали костурите в устието на язовира, където всяка година те са от първите риби, които хвърлят хайвера си.

Започнахме да облавяме залива от устието на реката надясно, по продължение на брега. В началото опитах да ловя с едно стримерче, имитация на малка рибка. Стартирах първо с плуващ шнур, след което смених и на потъващ.

Тъй като нивото на язовира беше по-ниско от обичайното, брегът беше на много места кален и тинест. Достъпът до водата беше много труден въпреки, че в началото калта беше замръзнала и ходенето върху нея не създаваше големи проблеми. След около половин часово напразно замятане и уморително трамбоване в тинята, която по-късно се размекна и стана лепкава като шоколад, решихме да се поразходим из заливите, изчаквайки малко рибата да се пораздвижи.

Докато обикаляхме бреговете на язовира, имахме възможност да се полюбувахме на прекрасните гледки, които той ни предлагаше. Въздухът беше много чист, небето разкошно ясно, а прозрачността на водата ни позволяваше да съзърцаваме дъното на язовира в крайбрежната зона.

Нямаше и помен от задушаващите летни пелени от водорасли. На много от местата корони на потопени дървета протягаха изсъхналите си клони към нас, като удавници молещи се за спасение...

След като прекарахме около час време в разходки и наблюдение на заливите на язовира, решихме да се върнем отново в устието на рекичката, с надеждата, че рибите вече са се появили...

Заехме местата и отново започнахме да замятаме. При едно от воденията на стримера, малко след като бях заметнал и придръпвах мухата, се случи линията ми леко да натежи. Това беше познатата и така жадувана тежест, която се усеща при кълването на костура. След като зясякох, усетих как пръта започна да вибрира под удърите на рибата.

Първата риба за деня беше на лице. Добър костур - някъде около 25 см. Докато го държех в шепата и му се наслаждавах, сякаш ми се скара, като се натаралежи целия, изпъвайки всеки бодил срещу мен, злосторника извадил го водата. Отдаде ми се прекрасна възможност, за няколко снимки, която бързах да не пропусна.

След кратката фотосесия, го откачих от мухата, която като кръвопиец му се беше забила в устата, потопих го във вода и изчаках да си отплува.

Направи няколко бързи отваряния и затваряния на хрилете, за да се напомпа с кислород и скоро след това отплува. Друг костур след него не успях да извадя, но съзърцавайки водната шир, забелязах, че кефалите се бяха раздвижили...

В дясно от мен, в плитчините загряти от слънчевите лъчи, издайни малки кръгове във водата привлякоха вниманието ми. Стадо от кефали, което беше излязло на повърхността да събира излюпващи се комари, заемаше място от около тридесет на тридесет метра, по прдължение на брега и на разстояние от него около петнадесет до двадесет метра. Направих знак на Краси, че е дошло време да сменим стримерите. Заехме местата около брега, в близост до събиращите насекоми риби и започнахме да ловим.

Първоначално заложих на малка мравчица от микропореста гъба, с която извадих и първият кефал за деня.

Не беше голям, може би около двадесет сантиметра, но ми направи впечатление как добре беше захапал мухата. След като извадих няколко риби с нея, реших да я заменя с някоя друга малка муха от микропореста гъба и т.н. След като хванех по две три риби на всяка муха, която вадех за проба, я сменях с друга...

Беше станало вече около обяд. Правеше ми впечатление, че рибите взимаха повече при много бавно водене на мухата, а не както през лятото, веднага след цопването й и оставането й в статично положение. Правеха го доста спокойно, дори бих казал рутинно. Нямаше и капка нервност в действията ми. Студената все още вода вероятно беше причината за това. Реших да опитам и няколко мокри мухи.

Наслаждавах се на добри резултати и с тях. Имах възможност да наблюдавам разликата в начина на кълване на рибата при водене на суха и мокра муха. Докато на сухата муха, която бразди отгоре, се показваха от водата главите на рибите, по време на кълването, като костенурки от корубата си, при воденето на мократа муха, се усещаше направо самият удър на рибата и се наблюдаваше лека трапчинка на повърхността на водата.

Докато рибите кълвяха уверено, ми се отдаде прекрасна възможност да експериментирам, опитвайки различни мухи и начини на водене.

Денят беше чудесен. Риболовът вървеше добре и за около два часа успях да излъжа около двайсетина рибета с резмери от осемнадесет до двадесет и пет сантиметра. В късния следобед решихме да си ходим. Бяхме доволни от изпитаните емоции и прекараното време под прекрасното пролетно слънце.

Успех на тези от вас, които предстои да опитат късмета си на яз. Огняново!

Снимки: Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2010 Радослав Кискинов. Всички права запазени.