Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Иво Балинов
Ден 6. След нощувка във Ванкувър се отправям към река Скаджит, препоръчана ми от местни риболовци, като най-добрата пъстървова в река в югозападната част на провинцията. След два часа шосеен и час черен път достигам 40-местния къмпинг на брега на реката. Тук заварвам само един човек, който не е риболовец. Посрещам ситуацията със смесени чувства – от една страна цялата река е моя от друга съм сам в дива местност, където не липсват мечки и пуми. Скоро след началото на риболова изчезва всякакъв дискомфорт и съм погълнат от красотата на мястото. Скаджит тече сред непокътната брезова, кедрова и елова гора в неширока долина заобградена от серия върхове, няколко от които с височина над 2000 м. !!!
Самата река е като извадена от мухарски сън – изключително бистра вода със изумруден оттенък и несвършвата редица от удобни за риболов вирове и бързеи.
През няколкото часа преди стъмване успявам да излъжа четири-пет риби на суха муха. Заспивам обнадежден…
Ден 7. След около час и половина безрезултaтен риболов на суха муха, монтирам възголяма утежнена заешка нимфа под пенопластов индикатор. До ранния следобед, когато отново преминавам на суха муха, следват около петнадесетина американки. Рибите определено не са сред най-големите които съм ловил – средният размер е 30-35 см, но са сред най-красивите и, съотнесени към размера си, са без никакво преувеличение най-борбените пъстърви, които някога съм ловил. Практически всяка риба ме радва със серия високи скоци, а при някои се налага дори да употребя и аванса на макарата си. Дори и след няколко минутна борба енергията на американките не свършва и не е лесно да ги задържа неподвижни в ръката си за снимка.
Причината е във факта, че пъстървовата популация в Скаджит е напълно дива - реката не се зарибява, като в същото време не е позволено да се прибират никакви риби. Риболовът на стръв, разбира се, е напълно забранен…
На Скаджит не липсват и изненади. В един от по-дълбоките вирове, две тъмни сенки се изстрелват изпод голям корен в преследване на закачената от мен американка. Две хвърлния по-късно, по-малката атакува нимфата. След около пет минути изваждам около килограмова бикова пъстърва (bull trout). Рибата е със скромен за вида си размер – типичните за скалистите планини бикови пастърви са едни от най-големите и най-хищни пастървови риби, достигащи около 10 кг. Опитите ми да излъжа с голям стример по-голямата и, по моя преценка около 4 килограмова, посестрима, остават без резултат.
Вечерта отново ми предлага изключително приятен риболов на суха муха. Американките проявяват предпочитание към зелените еднодевки (каквито има на самата река), но практически всякакви сухи мухи дават някакъв резултат. Всичко, което е необходимо е да следвам простото правило “бърза вода – голяма гъсто окосмена муха” и обратно.
Завършвам риболовa на същия вир, където съм започнал предния ден, предоволен от рядкото удолволствие, което ми е предложила река Скаджит. Тези, които са ловили диви риби, ще ме разберат. На останалите препоръчвам да опитат. “Качеството” на рибите е несравнимо с това на тези, които за започнали живота си в рибарник.
Очаквайте трета част от фоторепортажа "Десет дни риболов в Британска Колумбия"
Снимки: Иво Балинов
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2006 Радослав Кискинов. Всички права запазени.