Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Изучаване структурата на планинско езеро

от Brian Chan

Първият урок, който трябва да научим при разучаване структурата на едно планинско езеро е това къде стои пъстървата в езерото. Често се казва, че пъстървата лесно се открива в потоците поради простата структура на водните им корита. От друга страна вътрешната структура на езерата не се различава толкова лесно и пъстървата не е под влияние на течението, което при потоците може да определи тяхното местонахождение. Едно типично малко езерце е оформено като плитка купичка. С навлизане от брега навътре дълбочината постепенно нараства докато се достигне дъното на езерото, за което казваме, че е оформено като "купичка". Стръмният наклон на езерото, между плитчината и дъното, може да наречем преходна зона. Всяка част от езерото играе важна роля за екологията на езерната вода.

Плитчината, крайбрежието на езерото по-плитко от половин метър, е мястото обитавано от много ларви на насекоми и малки пъстървички. Тази именно зона се населява и от много растителни видове, които са укритие както за рибките така и за тяхната храна. Големите пъстървови екземпляри рядко обитават тази зона от езерото заради това, че там са много уязвими за хищници и че тези места през лятото са с много топла вода. Местата с дълбочина от 6 до 8 метра се определят като плитчина или крайбрежие. Слънчевата светлина може да проникне до дъното в тези места. Като цяло обема на плитчините се определя и от прозрачността на водата. Чистата вода предполага и дълбоко проникване на слънчева светлина. Лесното проникване на слънчева светлина до дъното на езерото предполага по-добри условия за растеж на водните растения- от там и по-добри условия за живот и на самите пъстърви и тяхната храна, насекомите. Често срещащи се растителни видове обитаващи езерата са: зелените водорасли, обикновения равнец, водната лилия, езерен камъш (папур) и др. В чисти води, преходната зона може лесно да се определи, като зоната, по-навътре от която дъното не може да се види. Тази зона от езерото предлага добри риби и добра храна за тях, заради това че тя е дълбока и студена, и все още достъпна за светлината.

Дълбочината започва да се смята от тази зона от езерото, която е по-дълбока от 8 метра. Дълбочините са важна хранителна зона за пъстървите по време на излюпването на комарените ларви хирономус и водните бръмбари, плуващи назад. През горещите летни месеци, в много езера, дълбоката зона е бедна на кислород и е рядко обитавана от водните обитатели.

Както споменахме по рано най-богата на храна е зоната от езерото: от плитчината до края на преходната зона. Нека обърнем сега внимание на видовете насекоми обитаващи тази зона. Основна храна на пъстървите в тази зона са сладководните скариди. Тези малки членове на семейство ракообразни имат нужда от вода богата на калций, за да поддържат своя хитинов скелет. Те живеят сред обраслата растителност на тази зона от езерото и биват изяждани от пъстървата по всяко време на годината.

Излюпването на мушиците (midges) от рода на комарчетата е първото най-голямо излюпване от годината. Хирономуса, комарената ларва, живее в калта на дъното на езерото от много плитки до дълбоки води. Най-често излюпването настъпва във води по-плитки от 10 метра. Излюпването на комарите е най-продължително като времетраене през годината. Пъстървата изяжда много от ларвите, които се опитват да се доберат до повърхността и да се излюпят, превръщайки се във възрастни насекоми. В комарения стадий "Пупа"(ларва на насекомо, непосредствено преди излюпването), тялото на насекомото е дълго от 2 до 25 mm. Най-често цвета на пупата е: черен, зелен, кафяв или кестеняв.

Нимфите на майската муха търсят укритие в растителността намираща се в плитчините на езерото. Когато наближи излюпването, нимфата се издига към повърхността за де се превърне във възрастна майска муха. Пъстървата интензивно изяжда издигащите се нимфи и новоизлюпените майски мухи. Цветът на нимфите на майската муха зависи от обикалящата я околна среда. Нимфата на водното конче кръстосва дъното на плитчините и преходната зона на езерото, в търсене на плячка - скариди и нимфи на майската муха. Тъй като нимфата на водното конче живее по-дълго от другите ларви на насекомите, тя се явява като основен източник на храна за пъстървата.

Ларвата на ручейника, който също обитава езерните води, живее на дъното на езерото в малки къщички, построени от "наличния материал" - пясък, клечки и др. След известен период от време тя напуска къщичката и изплува към повърхността, за да превърне във възрастно насекомо. Този именно период предоставя условия за най-вълнуващия риболов на суха муха.

"Backswimmers", водните бръмбарчета, които плуват назад, са дишащи въздух насекоми, които се събират на големи ята, кръжейки над водната повърхност, преди да започнат да я "бомбардират" и да снесат яйцата си. Пъстървата се храни с тях на различни дълбочини. В края на Септември и началото на Октомври, при ясни безоблачни дни, огромни ята от тези насекоми създават илюзията, че вали дъжд над езерото.

Изучаването на структурата на езерата и техните водни обитатели е приятно същевременно много важно за превръщането ни в истински езерни риболовци на муха.

(Превел от английски: Радослав Кискинов - Акулата)

Статията е първоначално публикувана в www.bcadventure.com

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.