Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
История на чешката нимфа
от Karel Krivanec
"Чешката нимфа" е термин, сега известен на цял свят.
Самият термин е съставен от два елемента.
Първо - самите нимфи, които са тънки, утежнени и с извито тяло.
Второ - техниката при, която тези нимфи се водят под самия връх на пръчката.
Всъщност почти не се използва шнур, като изключим този, който пада от върха.
По този начин човек е способен да води много широк спектър от утежнени, различни нимфи.
Бях щастливец, заради това, че можах да проследя целия процес на връзване на тези нимфи и на самата техника на тяхното използване.
Трябва да кажа, че до преди 10 г. имаше само няколко основни модела на чешката нимфа.
Но въпреки това те бързо започнаха да се разпространяват сред повече рибари.
Трябва да си призная, че тогава никой не можеше да предположи колко известни ще станат тези нимфи.
Хубавото е, че сега има десетки видове чешки нимфи и все нови и нови се измислят.
Първият успех на този нимфов риболов с къса линия бе отбелязан на Световното Първенство в Белгия през 1986 г., където той донесе златен медал на Славой Свобода.
Въпреки, че шампионската му муха тогава беше от заешка козина на кука номер 10 - 12.
За пръв път чешката нимфа влезе в глобална употреба на Световното Първенство в Уелс през 1990 г.
Тогава тя донесе медал за отбора на Чехия.
Тази тактика ни помогна да спечелим първо място през 1994 в Норвегия и през 1996 в Czesky Krumlov.
По това време тази техника беше обяснена за пръв път на англичаните и те направиха подробни публикации за тайните на чешкия метод.
Последният голям успех на чешката нимфа беше победата на Владимир Седиви на Световното Първенство във Швеция през 2001 г.
В днешно време с появата на много книги за мухарския риболов се появиха и много нови модели на чешката нимфа.
Ще бъде добре да обясним произхода на нимфата и риболовната тактика.
Доста се е спекулирало с това, но се даваше малко важна информация.
Капитанът на чешкия отбор Jiri Klima направи рапорт на първият чешки мухарски семинар в Ceske Budejovice през 1986 г.
Но същинският произход на това е малко по-различен.
Всичко започна през 1984 г. на река Dunajec в Полша, където се състоя състезание между отборите на бивша Чехословакия, бившата ГДР и Полша.
Полските състезатели използваха техниката с къса линия, което не беше учудващо, защото до тогава те нямаха шнур.
Вместо него, те използваха влакно с един диаметър - 0,50 мм. до повода на куките.
Г-н Jelenski показа на нашия отбор два основни модела имитации на ларва на ручейник.
Единият модел от заешка козина, а другият от зелен материал за тяло и опашка.
И на двата модела гърбовете бяха от пауново перо. Бяха използвани прави, тънки куки.
През 1985 г.на първенството на река Сан, Полша, нашият отбор се състезаваше по този начин и станах втори след отбора домакин.
През 1986 в първенството Fresh Water Club World Championships в Белгия, Славей Свобода беше състезател.
От там си купи прът Daiwa и с него спечели първото място на шампионата в Чехословакия на река Влата същото лято.
Дори днес все още го виждам пред очите си, застанал до мен и използващ тази необичайна техника.
Няколко седмици по-късно той спечели световната титла в Белгия.
Негов модел муха беше "моркова", донесен от Орава, регион в Словакия, и за него използваше:
тяло от бежов изкуствен материал, завит с лентичка от червен дъждобран, който беше усукан от конски косъм.
Този модел беше използван и от нашите състезатели при р. Сан.
До този момент тайната на техниката с къса линия беше позната само на няколко състезателя от Южна Моравия (Свобода, Клима, Малесек), които спечелиха при р. Влатава.
Тяхната тактика с къса линия беше следена отблизо от състезателите от Южна Бохемия.
Те от своя страна експериментираха с новата тактика на река Jihavka през 1987 г.
Една година по-късно отборът от Strakonice спечели състезанието на река Malse.
По това време основно се наблягаше на гърба на нимфата, който започнаха да го правят от обелка от колбас, който по-късно бе заменен от кожа на риба или змиорка.
Първите дебели нимфи бяха наречени "Bobesh" и принадлежаха към категорията на бръмбарите.
Радикални промени във външния вид на нимфите бяха направени с употребата на тънка медна жица за омотаване.
Също така започнаха да използват и куки Gammarus, наречени "Адмирал".
Тези техники бяха използвани и от състезателите от Roznov, които имаха големи успехи с тях.
Следващото нововъведение беше тънка гумичка на гърба на нимфата, чиито предимства бяха издръжливост, прозрачност и лесна експлоатация.
Най-първата гума беше от хирургически ръкавици. По-късно бяха измислени специални гуми за целта в различни цветове.
Следващите материали бяха пластични фолиа с различна дебелина и цвят.
По-късно започна да се използва масово заешката козина като материал, в най-различни цветови нюанси.
Беше използвана и козина от най-различни екзотични животни.
Като утвърдена остана нимфата от материал с един цвят и различни червени петна.
Големите имена на новаторите по онова време бяха: Bulicek, Dvorak, Machan.
Поводът също така претърпя известен прогрес.
В началото той се правеше от няколко монофилни влакна с различни диаметри: като се започне от 0,40 и се премине към 0,30; 0,20; 0,16; до 0,14 мм.
Иновацията дойде с използването на монофилен повод, с модерните 0,10; 0,08 мм.
Разбира се това стана възможно и със създаването на напълно нови модели пръчки.
Но броят нимфи остана постоянен - 3.
Чешката нимфа днес е реален термин.
В най- квалифицираните английски списания за мухарски риболов винаги има някаква информация за нея.
Тя е придобила световна популярност и аз мисля, че нейното усъвършенстване продължава.
В заключение мога да кажа, че изненадващите успехи с нея тепърва предстоят.
(Превел от английски: Радослав Кискинов - Акулата)
Статията е първоначално публикувана в www.czechnymphs.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.