Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Акулата
Следващите редове ще бъдат посветени на един вълнуващ излет по р. Струма до Сандански тази зима, на който аз бях домакин и на незабравимите мигове с моите гости и нови приятели - Иван Формата и Митко.
Иван Формата го познавах само виртуално, от писмата които си разменяхме по интернет, но след запознанството ни на живо в София, подозренията ми за това, че той е един готин човек, страстен мухар и още по-страстен ценител на сладкия сандански изцелин, нашата домашна гроздова ракийчица, се оказаха верни. С Митко се запознах тогава.
Самото действие на разказа започна още рано сутрината на 27.12.2004.г., когато въпреки уговорката ни да се чакаме в Сандански в 8 ч. сутринта, аз малко подраних.
По това време, тананикайки си като славейче песента на Deep Purple "You keep on moving...", крачех бодро, с душица изпълнена от вълнение от предчувствието, което имах за предстоящия излет.
А именно, че въпреки, че небето, което със сивите си облаци, изпълнени със ситни капчици дъжд, не беше така весело като мен, очаквах един приятен зимен риболов на кефал с муха и шнур.
Към 8:30 се пресрещнахме благополучно близо до отбивката на главен път Е-79 за с. Вълково, поздравихме се и заедно се отправихме към местата, които бях запланувал да им покажа.
Митко нямаше мухарски такъм, но за сметка на това беше помъкнал пълно бойно снаражение за риболов на щука с тапа и рибка.
За бялата стрела, малкта фиестичка на Формата, в онзи дъждовен ден, с кални пътища и огромни локви, се оказа, че думата препядствие звучи доста обидно. Въпреки малките размери и ниския под, майсторски управлявана от Ваньо, след няколко буксувания и слаломи около локвите, бялата стрела, успя да ни отведе до прословутите "Струмски езера"(снимката долу).
Това както и повечето зимни места за риболов на кефал с муха и шнур са глухи ръкави на реката, които по нашия край наричаме "джобове", които в единия си край са запушение, а в другия са свързани с основното течение на реката. В тях няма течение и поради това, температурата на водата е по-висока от тази в основното течение на реката.
През "главната порта", там където те са свързани с реката, огромни пасажи от мирни риби, като морунажа, скобара, мрената, уклея и кефала навлизат в тях, с намерението да перкарат една тиха и спокойна зимна ваканция, без ни най-малко да подозират, какво ги очаква.
Самите Струмски езера, представляват един джоб на реката, който е разделен на три вира с два огромни баража от мрежа и камъни. Нарекох ги вировете езера, защото по цвета на водата и ситния пясък по дъното, изключително много приличат на езерата в Пирин, на които съм имал не веднъж възможността да отида.
След кратки напътствия от моя страна, промъкнахме се като картици с Иван и завзехме местата около средния вир, а Митко, като начинаещ мухар, остана до колата, да наблюдава и да се учи как се замята с мухрка и къде се търси рибата.
По едно врем, както очаквахме, заръмя ситно. Сивата картина, настанила се бързо над главите ни, ни даде да разберем, че всякъкви опити да прилъжем някой кефал на суха муха ще се окажат безплодни.
Тогава опита ми подсказа, че в такива моменти, люпенето на каквито и да е мухи по това време на годината нямаше да започне, и по-добре ще бъде да се опита на мокри мухи.
След още няколко минути напразно мятане и влачене, се оказа, че и това няма да се получи и, че единственото спасения за резила, са нимфите.
Малко или много, всеки мухар знае, че мухите имитиращия ларвения стадий на насекомите дават няколко пъти по-добър резултат от мухите имитиращи възрастните насекоми. Или ако трябва да се каже по-ясно и точно: Риболова на нимфа е няколко пъти по-ефективен от този на суха муха.
Това разбира се не е само мое лично мненние, а е общоприета зависимост, базираща се на факта, че ларвения стадий на всички насекоми е няколко пъти по-дълъг, като период време, от стадият, който те са възрастни. Благодарения на това, рибата изяжда много повече ларви, в сравнение с възрастни насекоми, по време на своето хранене.
Нимфата, на която заложих в онзи момент беше "Мръсния Хари", мой модел на световноизвестните нимфи от заешка козина (снимкaта горе).
Според много от светонвите имена в мухарския риболов, заешката нимфа се смята за универсална, заради факта, че имитира около 15 различни вида мухи: майски, пупи на ручейници, каменарки, скариди, рачета и дори малки рибки.
В нейните качества съм се убеждавал не веднъж, при посещенията ми на Пиринските езера за пъстърва и при устието на р. Санданска Бистрица в р. Струма, за кефал, но за това ще ви разкажа по-подробно в някоя друга статия.
И така, докато гъделичках плуващия шнур, обурудван с 2 м вързан лидер и 2 нимфи на 8 ном кука, вързани към него с хирургически възел през 80 см, с корди 0,18 мм всяка, и докато изказвах възхищението си към Иван, по отношение на брилянтният кастинг, който беше придобил в своята мухарска практика, изжеднъж моята вярна слугиня, моята единствена мухарка 5/6 клас, трепна.
Това разбира се беше последвано от моментално късо и отсечено засичане от моя страна, което накара вярната ми слугиня да заиграе специялно за мен и моите гости любимият и класически туист.
Играта и беше доста кратка, и след две три разходки наляво и надясно из вира, бавно се приближи и смирено полегна в лявата ми ръка.
Беше около 24 - 25 см. кефалче, жадно захапало втората заешка нимфа.
След това последаха няколко минути на несполучливо мятане и влачене, заради което реших да сменя мястото и да заведа моите приятели на друго по-резултатно място от това. Селд малка разходка из местата за скобар при с. Струма, който много често, за радост на едни и скръб на други, по това време на годината бива излавян на тапа и голи тройни куки и, след дългоочаквания обяд, на който можахме да се насладим на вкусните кюфтенца и саладки на една крайградска караванка, се настанихме отново на реката около новите места.
Това място беше ръкав от реката, с вече описаната храктеристика, дълъг педесетина метра и широк - две, три размятания с шнура.
Нивото на водата в ръкава беше малко по-голямо от обикновено, но водата в него си беше запазила характерния за зимата бистър цвят.
Тук Митко прие на драго сърце да бъде оператор и съдия на мухарския двубой, който предложих на Иван.
Състезанието протече под мотото "Catch and release" (хващане и пускане на рибата), при което всеки беше длъжен да пусне рибата, което улови, след като се отчете пред съдията.
Залогът беше почерпка с изцелин при следващ мухарски излет заедно.
Иван опита няколко имитации на оси и други сухи мухи, а аз заложих на майска муха на обърната кука и оса.
Започнах в начлото с осата, и не чаках много, за да се излъже първото малко кефалче. Малко по-надолу, Иван също се разписваше.
Като цяло, състезанието беше доста оспорвано, с превес на всеки един от нас в отделни моменти, но накрая, за голямо съжаление трябва да си призная, че загубих с 5 на 4 кефала, които според своята възраст бяха сякъш, току що пуснати от детската градина.
След състазанието, отново се върнахме на Струмските езера, в началото на които, близо до главната порта, Митко изтърва една щука. Това обаче не помрачи празничното настроение, в което се намирахме всички, след този прекрасен зимен риболов на кефал с муха и шнур. С това свършва поредната история за славна Струма от София до Кулата, разказана от мен инж. Радослав Кискинов - Акулата
П.С. От тук искам да изкажа благодарността си към Иван Формата, един истински приятел и изключителен човек, и на неговия приятел Митко от Щукин Дол, който въпреки, че изтърва щуката, не пропусна да улови част от вълнуващите моменти от деня с фотоапарата. Радвам се, че ми бяхте на гости.
Поздрави на всички, ловящи през зимата с мухички!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.