Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

С муха и шнур през зимата - Втора част

от Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един вълнуващ излет за кефал с муха и шнур тази зима, на който бях домакини и на приятните емоции с моите гости Д-р Мишо и Митьо

Действието се разви в Сандански на 08.01.2005 г., когато в 9 ч. сутринта, още сънен, получих изненадващо събуждане по телефона.
"Радо, дек си бе момче младо? Какво, спиш..., ние сме с Митьо на път за Сандански и в момента се намираме при с. Градешница, бяха думите, които ми подействаха като сутрешен студен душ, при което на мястото на алкохолните изпарения в главата ми, приспали ме безмилостно предходната вечер след тежкия Ивановден, се загнездиха няколко основни въпроса: "Радо, Радо-о-о-о-о, Радо, я да те вида сега, какво ще измислиш, пияна главо? Неподготвен те спипаха нещо, а, по пижамка? Къде да ги заведа, къде-е-е-е?" Изнизах се бързо от леглото и едвам гледащ, с едно око, като циклоп, се замандахерцах като матрьошка до банята и с първите шепи студена вода, които си лиснах на лицето ми дойде и просветлението: "Ами да, къде, ако не на "Струмските езера""
Не минаха и 20 мин., в които успях да си събера такъмите, да се облека и да се домъкна до мястото на срещата. След като се видяхме и поздравихме "за много години", не ни остана нищо друго освен да се отправим по предложения от мен маршрут и план за действие.

Д-р Мишо, също като мен е страстен мухар, са когото е излишно да говоря, защото всеки връзващ в БГ мухи го познава, като вържимухичковецът с една от най-големите колекции мухи, които не веднъж са доказали качествата си на ловисти, както той сам обича да ги нарича. А за Митьо, неговия приятел и колега, ще спомена, че също лови на муха с шнур, но онзи ден беше предпочел риболов на скобар на леко с бял червей.
Денят, както казват някои, се познаваше от сутринта, и съдейки по ясното и тихо време тогава, със страхотно януарско слънце и високи сутрешни температури, ни предвещаваше един доста добър риболов. Десетина минути му бяха необходими на "Пасатора", Фолгсвагена на Митьо, да ни закара до риболовните полета, които за моя изненада се оказаха малко променени. Прословутите Струмски езера", трите големи вира преградени с баражи, се оказаха малко по-пълноводни от обикновено. Струма още не беше спаднала от последното прииждане, когато според очевидци, в нейните мътни води е могло да се забележат цели кочини с прасета, крави с телета, ехе-е-е-е, кучета, котки, орли, змии, гущери и настъпени жаби, влачени и измъчени от водната стихия.
Веднага след пристигането и кратките описания на местата, щурмувахме реката, която въпреки високото ниво, се беше избистрила.
Поради пълноводието на реката и ранния час от деня, бях оборудвал вярната ми слугиня, моята мухарка с екипировка за нимфов риболов, и докато влачех нимфите, доктора и Митьо обиколиха няколко пъти местата, да търсят гладни скобари и кефали, за които бяха подготвили богата закуска от бели червеи. Оказа се в последствие, че "Струмските езера" не бяха така благодатни, както обикновено, заради което се наложи да търсим резервен вариант.
План "Б" тогава беше онзи ръкав от реката близо до с. Струма, който не веднъж съм коментирал в мойте риболовни разкази.
Поради това, че беше неделя, оживлението на реката беше доста голямо, което за риболова на ръкава беше лошо, тъй като е много плитък на повечето места и рибата беше много наплашена.

За нас остана да проверим това.
Митьо зае едно място до големия храст, чиито коренища бяха зимната квартира за много мирни риби, а ние с доктора (снимката долу), с мухарки в ръце се впуснахме в изследване на: навиците на кефала през зимата в бистра и тънка вода, и апетита му към изкуствените мухи.

Самите условия, тънка и бистра вода и много наплашена риба изискваха заставането в стойка "камък", при която всяко едно изправяне прогонваше рибата надалеч.

Както всеки път, в началото започвах с имитация на оса, на 12 кука, за да проверя настроението на рибата, след което преминавах на мокра муха.

След няколко замятания започнах да изваждам по някое и друго кефалче

Но тъй като бяха още невръстни дечица, ги връщах обратно във водата.

Идилията в която се намирахме беше на моменти нарушавана от няколкото бракониери, които с коварните парашутчета свистяха на отсрещния бряг и улавяха по някой маломерен скобар.

Някъде след обяд, предложих на д-р Мишо да се разходим по местата надолу по реката, където с радост прие да го запозная с няколко мои добри приятели мухари. Те също бяха очаровани от срещата им с мен и доктора и най-вече от мухите на д-р Мишо, към които не липсваха коментари от рода: "Браво, много добри мухи!", " Личи си майстора, евала, все така!".
Следобедът мина в сладки приказки и риболовния ден вървеше към своя край, когато им предложих на моите двама другари да дойдат у нас на гости. Настроението около масата беше празнично и ако трябва да го опиша, бих използвал няколко изречения от една любима моя песен:

"Домачине, арни гости ти дойдоя,
домачине, сипи вино да пиеме,
домачине, мене ми се яде и пие,
домачине, мене ми се празнува..."

Така завърши поредния зимен риболов с муха и шнур по р. Струма по близо до Кулата

П.С. От тук искам да изкажа благодарността си към Мишо Станев, един изключителен човек, страстен мухар и мой много добър приятел, който не веднъж ми е помагал в нужда. Мишо, Митьо, радвам се, че ми гостувахте.

Поздрави на всички, ловящи през зимата с мухички!

П.С. Посвещава се на д-р Михаил Пенков по случай неговия рожден ден

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.