Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи по р. Марица с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един вълнуващ излет за кефал по топлия канал на ТЕЦ Марица тази пролет.
Отново бяхме около Пловдив с моя приятел и домакин Павлин Симеонов.
Както вече споменах и по-рано в предишната статия, Марица беше огромна и не ставаше за мухарски риболов, заради което се наложи да търсим резервен вариант. Намерихме го на канала. Там водата се намираше ниско в дерето, което даваше предпоставка за труден изнервящ на моменти риболов, поради това, че заради стръмния и обрасъл бряг, много от изкуствените ни мухи напускаха кутийките ни завинаги, оставяйки почерка ни върху някое дърво или храст. Това разбира се не ни попречи да се впуснем настървено в търсене на нашия приятел и достоен противник в риболова – кефалът.
Решихме да се разделим с Павлин, той да опита устието на канала, а аз да тръгна нагоре срещу течението.
До сега не съм имал възможността да посетя това място, което със своите огромни стари дървета със стърчащите си клони от водата, приличащи на удавници протягащи напразно ръце за помощ, пораждаше в мен чувството на страхопочитание и много лесно можеше да бъде сравнено с декор от “Властелинът на пръстените” на Толкин.
Водата в канала, за разлика от тази в Марица, беше бистра като момина сълза и това налагаше изключителна предпазливост при предвижването ни. Промъквайки се като невестулка в храстите и дебнейки с котешко внимание, успях да забележа няколко добри кефала, стоящи зад храстите на отсрещния бряг на повърхността на водата, препичащи своите снаги на горещото пролетно слънце. До мен отново беше моята вярна слугиня и една селекция осички, които са доказали не веднъж своя болезнен за кефала ефект. Застанах от далеч, приклекнал на едно коляно, имитирайки храста до мен и съсредоточих цялото си внимание върху толерантното и нежно подаване на мухата. Нямах право на грешка, защото рибата беше доста плашлива и едно погрешно хвърляне щеше да я прогони моментално. Направих няколко маха във въздуха и на последното предно хвърляне оставих тежестта на шнура да отведе мухата до крайната цел – кефалската зяпаща уста. Мухата падна на половин метър пред един кефал, той я погледна, и с ба-а-а-авно и грациозно движение се плъзна към нея и жадно я захапа. Не ми оставаше нищо друго освен да я засека, при което моята слугиня заигра любимия й туист. След като се разходи насам натам по храсталаците и водораслите, се настани в ръцете ми, които не бяха мазани с рибешка слуз, единствения лек за появилите се сърбежи, в следствие на едноседмичната риболовна пауза.
Преди да го пусна го огледах внимателно, по форма и цвят доста приличаше на неговите братчета и сестри от р. Струма. Малко след това забелязах негов връстник да подскача и да лови лакомо мухи в лявата част на дънера, точно в огледалото, което се беше образувало. С риск да оставя мухата на дървото заметнах, след като дълго време размятах шнура, прецелвайки се на правилното място. Този път улучих... Мухата цопна точно над рибата и тя я взе моментално. След като го засякох, много силно издърпах шнура и рибата направи един голям скок и прескочи сухия клон, преграждаш пътя и до моята ръка. Огромно е удоволствието от момента, в който рибата бива уловена и два пъти по-голяма е радостта от гледката, когато тя ти махва с опашка за сбогом. Малко по-нагоре по канала намерих второ място, където рибите бяха отново на повърхността и събираха като прахосмукачки падащите върху тях насекоми. Отново всичко се повтори, по-късно се потрети. Общо около дванайсетина кефала преминаха успешно стоматологичния си пролетен преглед.
По-късно се събрахме отново с Павлин, който също беше излъгал няколко.
След като направихме разбор на целия ден, стигнахме до извода, че към момента около Пловдив, топлия канал от ТЕЦ Марица е едно добро място за практикуване на любимия спорт мухарски риболов
Поздрави на всички, решили да опитат късмета си по топлия канал с мушички!
Очаквайте следващата статия от поредицата "Акулата по Майналенд"...
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.