Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи по р. Марица с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на гостуването ми по р. Марица тази пролет, където любезен домакин и риболовен гид беше един мой добър приятел Павлин Симеонов.
Но преди да започна с любопитните неща около риболовния излет, бих желал на кратко да ви запозная с кошмара на маришките кефали Павлин Симеонов.
Той е един от онези мухари, които с риболовния си нюх и поведение много бързо се превръщат в твои идоли. Спокоен, уравновесен човек, с тънко чувство за хумор, с невероятен риболовен хьс, Павлин не веднъж е присъствал на страниците не форума като човека с огромните двукилограмови кефали, които ежегодно лови по Марица, Стряма и водоемите около Пловдив.
Както повечето реки по това време на годината Марица, река славна, беше в страхотно пролетно пълноводие и много малко бяха местата където можехме да се отдадем на нашето любимо хоби.
Въпреки това за хора като нас отдали се безрезервно на мухарски риболов, това не пречеше да направим няколко разузнавателни излета, от които да направим няколко важни заключения.
Първите места, които опитахме бяха след Пловдив. Още със слизането от колата, пред нас се откриха величествени гледки на реката. С огромния дебит и местата обрасли отвсякъде с буйна растителност, Марица е в състояние на да ти спре дъха от пръв поглед. Голямата водна струя и неизмерна красота, предизвикаха в мен страхопочитание и едновременно с това възхищение. Не напразно тази славна река е била възпявана в стария химн на България “ Шуми Марица окървавена...”
Пред нас стоеше трудната задача да открием място от реката, което да бъде с плитка и спокойна вода, където рибата отива в такива случаи. Разбира се изяло се доверих на знанията на Павлин за тази река и всеки път, когато кажеше: “...сега ще отидем на едно място тук по-надолу и ще опитаме там”, аз безапелационно се съгласявах с “...добре, ти си човека”.
След като слязохме от колата на едно място, където Павлин е имал добри спомени от борба с трофейни кефали, аз реших да изследвам брега и се впуснах в търсене на място, което да ни приюти. Пред мен се откри един широк разлив, където реката правеше лек завой, на който ние се падахме от вътрешната му страна. В горната част на мястото имаше огромно паднало дърво, което задържаше огромната струя, която по надолу се успокояваше и придобиваше огледална повърхност. Хвърлих един поглед наоколо и веднага в главата ми се появиха няколко асоциации на славни места от Струма, в които при такива условия съм имал успех. Реших да опитам там като за начало, докато Павлин се прокрадваше нагоре по обраслия бряг, за да провери старите, славни места. Брегът беше мокър на около педя от водата, което ми подсказа, че реката спадаше. Леко мътния цвят на водата и самият факт, че нивото й се колебаеше ме накара да мисля, още от самото начало, че риболова ще бъде труден. Но единствено проверката щеше да прогони песимизма...
В този момент до мен беше новата ми слугиня, моята нова мухарка 5/6 клас, която имаше тежката задача да удвои и утрои славата на нейната предшественица. Реших да опитам на голям торен бръмбар, с който да приложа любимата ми в такива моменти тактика “Кьотек по главите беляшки”, която се изразява в силното и твърдо подаване на мухата, цопваща във водата със звучното и атрактивно “пльок”. Силното подавана не мухата в моменти, в които водата е мътна, е единствения начин да предизвикаш реакция от страна на рибите, които тогава може би реагират повече на вибрацията от удара, отколкото на силуета на мухата. След първото подаване на бръмбара, забелязах, че около него водата се размърдва, но при засичането не се улавяше нищо. Отново заметнах, отново побутване на мухата и отново нищо. Тогава ясно разбрах, че на мястото, на което бях застанал има ято изгладнели уклеи, които само ближеха бръмбара като малко детенце сладолед. Реших да им задоволя капризите, като сложих един модел мокра майска муха, която въпреки големия за уклеите размер, на 12 кука, не веднъж е присъствала в дневното меню на техните събратя от Струма.
Подадох мухата в мястото, където малките рибки играеха и започнах да се забавлявам.
След всяко едно плъзгане на мухата около тях, те я гонеха и стръвно я захапваха, въпреки, че тя беше огромна хапка за техните усти.
Реших да спра, след като няколко от тях бяха проверени за болни венци и отидох малко по-нагоре по реката на един друг разлив. Там реших да сменя тактиката, и въпреки леко мътния цвят на водата да опипам дъното с една нимфа. Оказа се, че и там маришките кефали отсъстват. Отправих се нагоре където, заварих Павлин на едно страхотно място да опитва, напразно късмета си на суха муха и нимфа. Казвам напразно, защото и неговите мухи в този риболовен излет не били пожелани от рибата, с изключение на една, кефал, който отишъл до мухата просто ей така от любопитство.
Изводите, които си направихме бяха, че р. Марица е още твърде голяма и студена за мухарски риболов, като единствено в някои участъци с по-топла вода бихме имали успех.
Като риболовен гид и човек познаващ много добре района, такова място можеше да се намери и то много близо до нас – топлия канал от ТЕЦ Марица.
П.С. Тук е мястото да изкажа своите сърдечни благодарности за поканата за съвместен риболов на Павлин Симеонов, страстен мухар и мой добър приятел.
Поздрави на всички, решили да опитат късмета си около Пловдив с мушички!
Очаквайте следващата статия от поредицата "Акулата по Майналенд"...
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.