Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Откриване на пъстървовия риболов за 2008 г.

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на първият ми за 2008 г. риболовен излет на пъстърва, който направих на р. Златна Панега в Неделя, 24 Февруари.

В сравнение с миналата година, тази стартирах малко по-късно риболова си там и като цяло останах много доволен. Реката беше бистра и плитка, а времето много добро за риболов. Пристигнахме с Вальо някъде след зазоряване. Стегнахме такъмите, пожелахме си "На слука" и се разделихме по реката. Реших да изпробвам едно място, където миналата година хванах и пуснах много хубава риба. Малко наивно бе това, да си мисля, че тя ще е там и ще ме чака, въпреки стотиците риболовци, които ежедневно минаваха по реката, но нищо не ми пречеше да опитам. Вързах една нимфа от заешка козина, изработена на осмица кука със златна глава 4 мм., под индикатор и две сачми олово за утежнение, и се запътих към мястото, вдишвайки от хладният утринен въздух, който ме зареждаше с енергия, така необходима за предстоящия риболовен маратон.

Всичко наоколо беше потънало в тишина, сякъш времето беше спряло. Единствения звук, който долавях, беше от ромолещият не далече бързей. Разбутах два сухи клона пред мен, за да си преправя път към реката. Все още беше зима и достъпът до нея не беше прекалено труден. Липсваха копривите. Листата на дърветата се спотайваха някъде дълбоко в клоните на дърветата и очакваха своят миг...
Застанах на мястото, извадих малко шнур от макарата и внимателно прецених подаванията си. Реката правеше средно дълбок вир с почти постоянно течение. От моя бряг беше по-бавно, в средата по-бързо, а до брега отсреща почти липсваше. Няколко клона на потънали дървета протягаха молещи ръце към мухата ми. Започнах почти машинално да я подавам с кръгово замятане и да излавям различните дистанции от мен към другият бряг, внимавайки тя да не попадне в дланите им. При последното най-близко извозване до клоните индикатора потъна рязко, при което засякох, бих казал, доста нервно. Сигурен съм, всеки, който е хващал пъстърва на нимфа е наясно с това как се почувствах тогава... След няколко скока и повеждания нагоре срещу течението, я поукротих и приземих в кепа.

Беше прекрасна, около 33 см. балканска пъстърва. Изчаках Вальо, който не беше се отдалечил много, да дойде да й направи малко снимки и я пуснах обратно във водата.

Чувствах се много добре, това беше пръвият ми риболов на пъстърва за годината, а едва започнал деня ме споходи и слука... Хе хе, както казва един познат: "Сега вече, мога спокойно да легна и да умра".

Слязох по течението на реката и поразгледах местата. Не бяха се променили много от предишната година. На едно от тях, забелязх риба, която изигра по муха на повърхността. Нямах време да преправям такъма на суха муха. На първото извозване с нимфата, индикатора се потопи и отново усетих така приятната, тегава вибрация в пръта. Пак балканка, но със сантиметър по-голяма от първата. Пуснаха я и нея и продължих по пътя си.
На едно друго място, което беше доста оголено и лесно за риболов изпитах за трети път огромно удоволствие. Това беше и кулминацията на деня за мен. Отново балканка, най-голямата ми за този ден - 35 см. Три хубави риби имах в актива си до обяд...

Следобеда риболова позамря. Така очакваното активно люпене на мухи този ден не се случи и пъстърва на суха муха не успях да уловя. Въпреки това не ми беше скучно, защото едно ято кефали бяха отново на същите гладки места, между мостовете. Целуваха повърхността на водата и покрай излюпващите се малко на брой еднодневки, пробираха по някоя и друга суха муха...

Откриването на риболова на пъстърва за мен беше обещаващо. Емоциите няма да бъдат забравени дълго.

Желая Ви добра слука през годината!

Останете със здраве!

Снимки: Валентин Петков

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.