Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

На язовир Доспат в началото на Април

oт Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на два дни риболов на яз. Доспат, които прекарахме с Лъчо, Ники и Левката през първият уикенд на Април.

Намиращ се в сърцето на Родопите, язовир Доспат е вторият по големина язовир в България. Обграден от борова гора и тучни поляни, със своите чисти планиснки води, които се обитават от разнообразни рибни видове, язовирът разкрива прекрасни условия за риболов и туризъм. Много разпространени са костурът, червеноперката, срещат се също и каракуда, речен кефал, но безспорно, най-голям фаворит за мухарския риболов си остава дъговата пъстърва, или както сме свикнали да я начричаме за по-кратко - американката. Балканската пъстърва не е преобладаващ вид в този язовир, въпреки че в по-големите реки, които се вливат в него я има.

Двата часа и малко път минаха неусетно в приказки относно предстоящите ни ден и половина риболов. Едва слезли от колата в късния съботен следобед, с треперещи от вълнение ръце се заехме с оборудване на въдиците. Основната мисъл в главите ни беше, дали американките са дошли близо до брега.

Вички заехме позиция по продължение на сравнително равния бряг, от към ливадите, който бяхме избрали и започнахме да замятаме. Малко след самото началот на риболова, Лъчо ми даде знак да се приближа към тях с Левката, бяха забелязали риби на близка дистанция, които издаваха присъствието си с кръгове на повърхността.

Започнахме да им замятаме и всеки от нас регистрира по един удър с първите точни подавания. Аз заложих в началото на стример от заешка козина и интермедиатен шнур, като малко след като започнах да подавам в зоната на пъстървите, които правеха кръгове, усетих едно здраво повеждане, което за съжаления не успях да засека. Лъчо също имаше няколко поредни пропуска, но успя пръв да засече и извади една риба, която снима и върна обратно във водата. Той използваше леко утежнена фазанова нимфа на малък номер кука и плуващ шнур.

Рибите много бързо се наплашиха и спряха да се вдигат близо до брега. Много от тях стояха на около стотина метра навътре в язовира и правеха кръгове.

Времето беше доста намръщено, ситен, коварен дъждец не спираше да ни гъделичка качулките до края на вечерта. Освен американката, която извади, Лъчо успя да прилъже и един костур. Ники се беше развихрил на потъващ шнур в един от заливите, преслушвайки една дозина от бодливите хищници. Ние с Левката упорито замятахме, въпреки отсъствието на слука до края на вечерта.

Като се стъмни до толкова, че трудно можеше да се различава водата от сушата, се отправихме към един мотел в Сърница, прогизнали до кости от студеният дъжд. След като се настанихме и преоблякохме, се отправихме към една от местните кръчмички да повечеряме ... вкусни салатки, тънка ракийчица, сочни пържолки, ехехе, тънка ракийчица..., както се казва в такива моменти - благодат.

На сутринта се събудихме в мотела и не можехме да повярваме на очите си. Навън всичко беше като в сън, само че от онези, коледните сънища, където всичко е покрито в бяла пелена от сняг. Гадното време, не успя да охлади желанието ни да хванем по някоя и друга американка. Разделихме се на две групи, Ники и аз слязохме първи, Левката и Лъчо продължиха малко по-нататък.

С Ники започнахме да обхождаме язовира, редувайки залив след залив, по местата. Той ловеше на потъващ шнур, аз бях сменил с плуващ. И двамата мятахме стримери и леки нимфи - той по-ниско, близо до дъното, аз по-високо, до повърхността.

На един от заливите, на които той предишният ден беше хванал костурите изиграха няколко американки. Ники успя да закачи една почти в краката си, но след няколко напъна от страна на рибата, я изтърва. Походът за мене беше неуспешен, въпреки, че на едно място забелязах риби да правят кръгове близо до брега.

След като към обяд наближихме Лъчо и Левката, аз реших да се върна отново назад към въпросното място, а Ники остана в колата. Промених изцяло тактиката. Смених нимфата със суха муха, на малка кука, имитация на ручейник с крила от "CDC".

Беше позатихнало, когато отново видях две риби да се вдигат на около двайсетина метра от брега. Сниших се, и почти пълзейки се приближих до водата. Не смеех да нагазя, за да не ги подлаша. Застанах така няколко минути и зачаках... Ситни снежинки тихичко потропваха по качулката на якето ми, търкулваха се по тялото ми и падаха на земята, трупайки се една върху друга като малки бели късчета памук. Вятърът беше утихнал и тишината бавно ме завладяваше. Едно изпляскване, едно надигане, един тъмен кръг във водата ме извади от идилията, в която така неусетно се бях потопил. Риба изигра на около петнадесет метра в ляво от мен. Извадих достатъчно количество шнур от макарата, размахах се плавно и подадох мухата на около метър и половина от кръга. Зачаках...След около трийсетина секунди реших да поведа малко мухата, обирайки шнура съвсем бавно "на осморка" в лявата си ръка. Мухата не беше минала и един метър, когато под нея се показа една гръбна перка и пак се потопи... Засякох. Бях закачил рибата. На пет метра пред мен обаче линията се отхлаби. Изтървах я. Изплюх се ядосан срещу късмета си. Не беше голяма, но беше първата риба, която успях да закача в този язовир. Последваха няколко минути на спокойствие, след които отново изигра риба на добра дистанция пред мен. Заметнах й. Започнах да придърпвам плавно мухата и последва отново удър. Този път не я изтървах. След като я извадих, огледах я внимателно и я пуснах обратно във водата. Беше красива американка със сиво тяло като сребро и маслено-зелен гръб...

След това ми клъвна още една, която изтървах почти пред мене. Смених мястото. На едно от следващите втичала отново забелязах риби да се вдигат на повърхността. За съжаление късметът и там не беше на моя страна...Снеговалежът ставаше на моменти толкова силен, че едва виждах водата на двадесет метра пред мен. Температурата беше около нулата и за пръв път не ми правеше впечатление. Всички доста се поизмокрихме този ден, но въпреки това останахме доволни от прекараното време.

Сега като си затворя очите, и някак си чудните картини на язовир Доспат започват разбъркано да се редуват в съзнанието ми - ситният дъждец, равните брегове на язовира, мокрият, на парцали сняг, големите кръгове от риби...емоцията.

Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.