Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Акулата
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболов на пъстърва, който напрвихме с Лъчо и Левката по притоците на река Вит на 11 Май, Неделя.
Беше някъде към седем и нещо сутринта, когато влязохме в с. Черни Вит и спряхме на едно от мостчетата на реката в селото. Мястото беше ново за мен.
Река Черни Вит, която е един от притоците на р. Вит, не беше много малка. Предишните дни беше валяло, а и все пак пролетното снеготопене не беше завършило. Докато похапвах сутрешната закуска, застанах на моста, предъвквайки лакомо залък след залък и се любувах на гледките, които предлагаше реката. Преди моста, течеше през два ръкава, които се събираха малко след него. Беше сравнително широка на това място и оградена от скали и широколистни гори от към левият бряг и висок бряг с поляни от десният. Въпреки лошото време предишните дни, водата беше със сравнително бистър цвят. Лъчо слезе и нагази точно след моста, в мястото, което се образуваше под клоните на едно дърво, а Левката пое нагоре срещу течението й. Докато наблюдавах как Лъчо рутинно излавяше всеки квадратен метър от мястото пред него, на нимфа, се загледах в индикатора, който използваше. Като малка оранжева светлинка от фойерверки, индикаторът подскачаше и падаше всеки път, след като направеше кръгово замятане. Наслаждавах се на тактиката му на риболов, да облавя методично всяка "пътечка" от реката, когато Левката ми подсвирна, да се обърна към него. Беше хванал първата за деня, дребна балканка - по-малка и от педя. Пусна я и продължи нагоре по реката.
Здъвках и последните залъци от сандвича с маргарин, пилешки пастет, лучец, сиренце и "Шпек"-че, хехееее, не ме питайте от къде избрах точно тази комбинация, хех, просто това успях да намеря в бързината рано сутринта в хладилника, та, какво бях тръгнал да пиша, а, да.., награбих мухарката и се спуснах да пробвам мястото точно над моста.
Реката беше буйничка на това място, но доста плитичка. Хлъзгавите камъни допълнително затрудняваха предвижването по нея. Успях някак си да запазя равновесие, преминах плиткия десен ръкав и заех едно по-тихо местенце, което се беше образувало на левия ръкав, точно след два по-големи камъка до брега. Мястото беше като извадено от учебник. Заех позиция, с приготвен такъм за нимфа и започнах да замятам. На едно от извозванията през мястото, точно преди да презаметна, изтегляйки нимфата от водата, успях да забележа малката черна сянка, която се изстреля след изплуващата нимфа. Индикатора, който висеше, буквално подскочи във въздуха, като звънче при риболов на дъно. Засякох рязко и усетих тежестта на рибата. След няколко секунди вече стоеше пред мен. Също маломерна балканка, около петнадесет сантиметра. Порадвах и се, така, докато я държах пред мен на повода, на борбата и за живот, която демонстрираше, въртейки се във водата като пумпалче, след което внимателно я откачих и я пуснах обратно на свобода.
Точно се бях опътил към Левката, да видя той в какво се е забъркал и го заварих приклекнал до водата, да снима една хубава, тлъста балканка. Беше и направил няколко снимки на камъните и се готвеше да я върне във водата, когато му предложих да ми позволи да му направя още няколко снимки как я пуска.
Рибата беше около 28 см. и имаше много на брой, ярко червени точки. По всичко си личеше, че се беше хранила добре.
В началото беше малко зашеметена, докато я снимахме, но след като я подържа за по-дълго време във водата, движейки я напред и назад с ръце, доби сили и се изниза от ръцете му, поемайки към средата на бързея. След като я пусна, Левката ми показа, какво още е държала в устата си освен неговата заешка нимфа.
Три земни червея, и една ларва на еднодневка, която беше изпаднала и не можах, да я снимам, бяха сутрешното меню на въпросната красавица. Междудругото, не беше пропуснала да се "накичи" с няколко малки пиявици по главата, които Левката беше отсранил, след като я уловил. Не знам, дали ви е правил досега впечатление този факт, че рибите по река Вит са с малки пиявици по тялото, но и преди, когато съм хващал балканки там, всичките са били накачени със смучещите "сателитчета". Кръ-во-пий-ци мръсни, недни. Допило им се сиромашка кръвчица, значи.
Продължихме риболова си с Левката нагоре по течението, донякъде успокоени, че се срещат и мерни риби в реката. Местата бяха разнородни - редуваха се дълбоки вирове с разливи с умерена дълбочина и къдрава повръхност. Дългите и разляти плитчини също не бяха рядкост. Най-хубавият факт си оставаше този, че беше открита и на места сравнително широка, просторна, с две думи - чудна за муха.
На едно от бързейчетата, докато извозвах нимфата, индикаторът спря току пред мен и поредната пъстървичка започна да позира пред камерата на фотоапарата.
Беше отново малка, около двадесет сантиметрова балканка. Пупата на ручйник, с която ловях, й се беше забила на долната устна.
След още няколко снимки, които и направи Левката, я откачих внимателно и я пуснах обратно, да расте и да се разхубавява.
Нагоре по реката, продължихме с Левката да хващаме дребни риби. Лъчо също беше хванал такива. Почти нямаше риба над 23 см. След близо час и половина риболов, при което масовият размер на рибите, които се ловяха, беше 15-20 см, преценихме, че не си заслужава да продължаваме да ги ловим и решихме да сменим мястото. Отправихме се към другия приток на реката, Бели вит, при с. Рибарица въпреки, че по огромните сиви облаци, които лазеха по балкана и идваха право към нас, си личеше, че скоро ще завали, здраво. Слязохме в селото и се разделихме по реката. Минахме едва няколко стотин метра, когато прогнозите за гнусно време се сбъдна и риболова стана невъзможен.
Едри капки дъжд падаха в реката като малки камъчета. Небе и земя се сляха в едно...
Поздрави на всички, ловящи с мушички!
Снимки: Левката и Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.