Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Един риболов по река Златна Панега

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички. Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет, който направихме с Лъчо и Иван на река Златна Панега, на 01.06.08 г.

След моста, реката се промъкваше измежду скали и дървета, и далеч, далеч, навътре, в израстналата колкото човешки бой коприва потъваше в тайнствената утроба на майката земя. Беше едва осем сутринта, а вече беше задушно като в сауна. Като с невидими ръце горещината ни натискаше и се опитваще да ни смачка. Жуженето на хилядите малки летящи игли наоколо ни подлудяваше допълнително... Единственото нещо, което ми вдъхваше кураж и сили за предстоящият риболовен излет беше новото място от река Златна Панега, на което бях за първи път. Нямахме много време за разговори. Нетърпението ни накара бързо да разпънем мухарките и да се насочим към реката.

Лъчо мина по моста и започна да замята на разлива, аз застанах срещу него, а Ванката (tatkoto) опита на мястото над моста. Хубаво беше чувството да се върнеш на една от любимите реки, след близо месечна пауза и да усетиш отново нейната магическа сила - карстовите води, огромните зелени водорасли и рибите намерили в тях подслон от унищожителната стихия - човекът.

За Лъчо риболовът започна доста енергично, няколко минавания на сухата муха и няколко изпуснати клена, ако не ме лъже паметта, един дори му скъса мухата при засичането.

Изпълнен с огромно желание, имайки на предвид, че този ден се откриваше сезона за риболов на мирните риби, заложих твърдо на голяма примамка, в желанието си да хвана някой дърт кефал. Вързах на повод 0,18 една имитация на търтей, изработена на кука # 8.

Малко следа като се ориентирах в обстановката, на едно от местата, които бяха що годе плитки за тази част от реката, около метър, забелязах една риба да събира мухи.

Забих и злобно мухата на около метър пред нея и рибата я взе безапелационно. Борбата и беше доста кратка.

След като Лъчо и направи няколко снимки, погледах я, порадвах й се и я върнах обратно в реката. Добро начало на риболова. Разходих се по реката и хванах още две риби, по-малки от нея на размер. Голямата примамка не ги притесняваше. Денят напредваше. Слънцето напичаще още по-силно. Едри капки пот се стичаха по лицата ни и отмиваха богато нанесения "Autan", който беше единствената защита срещу летящите цистерни от кръв.

Комарите, тези така важни елементи от хранителното меню на рибите бяха господарите на реката. Мисля, че след този риболов съм готов да оборя всяка една теория на биолозите, че само женските хапят. "Колеги, това не е вярно, хапят и женските комари и мъжките комари, и техните деца комари, и техните дядовци и баби комари". Моля ви се, повярвайте ми, не ви лъжа, толкова много комари имаше на реката, че в един момент, когато ми кацна един на ръката, преди да го размажа, забелязах че на гърба му се беше забил друг комар и смучеше от неговата кръвчица, ехехеееее, ужас ви казвам - кошмар (без "ш").

Решихме да сменим мястото и се върнахме нагоре по течението на реката. След като стигнахме с. Румянцево, се разпръснахме по реката. Иван отиде да лови в разлива до пътя, Лъчо някъде около втория мост, а аз излязох на слънце, зад кафето. Хванах още два клена, които бяха точно до отсрещният бряг и застигнах Иван, който тъкмо захождаше разлива от долната му страна. Оставих му дългата права част той да облови и продължих нагоре към ханчето на табаците.

На разлива до ханчето забелязах издайните малки кръгове на пръскачите и реших да се позабавлявам с тях. Сложих малка муха и едва започнал, забелязах една пъстърва, която изигра в дясно от мен и малко надолу по диагонал. Смених мухата с един ручейник с крила от козина от сърна и на първото минаване я закачих. Беше хубава, около 28 см, добре угоена красива балканка. Преди да я пусна я поразгледах внимателно. Изгризаните й странични перки издаваха произхода й. Зарадвах се, че все още макар и рядко, вся някаква риба от многото зарибени е оцеляла и не се е превърнала в главен герой на филма "Човеците изядоха рибата".

Поседнах на ханчето да похапна чорбица, малко след което се присъединиха Ваньо и Вальо, друг мой приятел, който се оказа на реката по същото време. Докато пиехме по бира, се наслаждавах на разказа на Иван, който докато упорствал на мястото над кафето на Румянцево, където го задминах, подмятайки с един бръмбар, за негова изненада хванал една американка.

След като събрахме сили, с Иван поехме нагоре по реката и се разбрахме с Вальо да се засечем в селото при мелницата. Там заварихме Лъчо да придремва в колата. Беше хванал една балканка на суха муха, докато събирала мухи буквално на метри пред краката му.

Иван отиде да се пробва по реката, а ние с Лъчо поседнахме на моста да зяпаме реката. Фиксирахме една риба, която подскочи малко по-надолу, под моста, при което аз слязох да й заметна. Към компанията ни се присъдени и Вальо. Въпросната риба не пожела да се вдигне, но за сметка на това друга изигра доста агресивно на повърхността малко по-нагоре от нея. Аз се насочих към нея, но не намерих успех. Лъчо й застана отгоре, но също не сполучи. Малко след това отстъпихме мястото, при което и Вальо реши да й се пробва. За съжаление, сухите мухи, които и тримата й предлагахме не можаха да я съблазнят. с Лъчо направихме още един заход нагоре срещу течението, с риск за живота, разделяйки се с поредните капки кръв... Някъде след около по-малко от час се върнах и го заварих на моста да релаксира. Поседнах и аз, обезкървен, с ръце нашарени от коприва. Присетихме се за рибата, която не пожела да вземе сухите мухи.

- Пробвай я тая риба на нимфа, може да вземе - се обърна към мен Лъчо, който също се беше предал в борбата с комара.
- Пробвай й се ако искаш ти, мен всичко ме сърби, направо ки умра ти казвам - му отвърнах многозначително.
- Абе, пробвай я, на нимфа, може пък да се излъже - настояваше той.
- Пробвай я, пробвай я ти де, не ми се превръзва на нимфа сега - бях категоричен.

Лъчо махна сухата муха, наниза на влакното един индикатор, стисна под него една сачма олово, върза една малка фазановова нимфа и застана малко над мястото, където беше изиграла по-рано рибата. Разви малко шнур от макарата, отпусна го по течението, издърпа го с ръка и направи съвсем небрежно кръгово замятане. Индикаторът не беше минал и един метър, когато потъна. Последва рязка засечка и това беше началото на най-вълнуващия момент от деня.

Следва продължение...

Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.