Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет на два язовира около Хасково, където група мухари се събрахме в бързината, както се казва.
След като в Събота 28 март, пообиколихме няколко гьола около Майналенд, с променлив успех, в Неделя групата решихме да се отправим на разузнаване към язовир Тракиец, до Хасково. Казвам с променлив успех, защото само на един от четирита гьола, които успяхме да посетим в Събота около Пловдив, се хванаха няколко кефала, майна.
В Неделята, на язовир Тракиец бяхме някъде преди единадесет. Витали и Даньо, а също и Юри с баща си и брат си бяха тръгнали по-рано и вече пробваха местата, когато с Крум, Вальо, Павката и Антон пристигнахме на язовира. Групата, дошла преди нас ни посрещна с информация за студена вода и нулева активност от страна на рибите. Това разбира се не ни притесни и след като скочихме набързо в гащеризоните, решихме да опитаме и ние късмета си. Водата в в устието на Тракиец беше все още студена подхранвана от вливащата се снежна вода. Кръгове на риби на повърхността не се забелязваха. Нагазихме с Вальо от плитката страна и започнахме да мятаме. Павката заходи откъм отсамният бряг с плуващ шнур и стример. Вальо също беше с плуващ шнур и въпреки дългият повод, който беше сложил, успяваше да облавя предимно горният слой на водата. В началото и аз започнах с плуващ шнур, но малко след това го смених с потъващ. След около двайсетина минути безуспешно мятане и придърпване на любимата ми за такива ситуации муха, случих на риба. При едно от поредните придърпвания, линията ми спря. След последвалата засечка усетих, че съм закачил риба, вместо дъно.
Зеленият тигър беше налапал пиявицата почти цялата, само главата на стримера стърчеше пред устните му, като пиерсинг.
Нащраках му няколколко снимки и го пуснах обратно във водата да расте още и да дебелее.
Малко след това, усетих, че краката ми започват да се схващат от студа и реших да изляза на брега. Тогава дойде и Ванката и решихме да сменим гьола с един друг, надявайки се да хванем по някой и друг кефал.
Там решихме да похапнем първо и гласувахме пълно доверие на бащата на Юри, на който по всичко личеше, че тези неща си му идват отръки.
Някои в началото бяха прави.
Но малко по-нататък поседнаха.
Доволно похапнали и пийнали, решихме все пак да си пробваме късмета.
Въпреки, че всеки от нас заложи на най-различни мухи - сухи, мокри, нимфи и стримери, резултатът беше един и същ, негативен.
Както се оказа и на този гьол пролетта тепърва настъпваше.
Предвестникът й грациозно крачеше из тинята, а някъде там, дълбоко във водите на язовира, рибите очакваха първите топли дни. Наближаваше нашето време...
Снимки: Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.