Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за костур на яз. Огняново, който направих на 3 март 2009 г.
Утринта беше спокойна. Слънцете едва едва надничаше зад сивите облаци. Мътни поточета си проправяха път през бурени и купчини кал и се вливаха в язовира. Мястото, на което бях решил да опитам, беше покрито все още с лед.
Само една малка част се беше размръзнала и продвижването до нея ми отне доста сили и притеснения. Докато се мъчех да задържа ботушите на краката си, шляпайки из тинята, си тананиках иронично на себе си един известен блус на Васко Кръпката - "Аз съм кучето на крайният квартал и тази нощ ще си полегна във лепкавата кал..."
След като се установих на едно място, подготвих такъма и започнах да ловя. Тъй като беше доста плитък участъка пред мен, не се наложи да използвам потъващ шнур. Линията ми беше възможно най-опростена - плуващ шнур конфигурация WF, лидер от монофилно влакно с дебелина 0,20 mm. и дължина около два метра, и един стример Wolly Bugger.
Направих няколко замятания на ветрило в отвореният участък, на различна дистанция, от мен навътре към язовира, докато не уцелих първия костур.
Не беше голям. Бързо го извадих, порадвах му се малко, снимах го и го върнах обратно във водата. Достатъчно беше да заметна на около двайсетина метра навътре, да изчакам мухата да потъне и да започна да я прибирам към мен с къси обирания на шнура. Най-често кълвеше още в самото начало на прибирането на линията, малко след като мухата тръгваше от дъното към мен. Удърите на костура са по-скоро като спирания на линията отколкото като почуквания. Самите риби бяха малки на размер и не се съпротивляваха много по-време на ваденето.
С удоволствие заставаха пред обектива на фотоапарата.
Наред с костурите успях да хвана и едно кефалче.
Към обяд слънцето напече и топенето на снега стана обилно. Кални потоци снежна вода размътиха заливчето. В такъв момент скъпи колеги, когато водата е мътна, а рибите спират да виждат мухата, защото си стискат очите да не им влиза ситен пясък в тях, ехехееее, най-добре е да си прибере човек мухарката под мишничка и да си тръгне по живо, по здраво, както направих и аз.
На добър час и успех на всички, ловящи костурите с мушички!
Снимки:Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.