Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за пъстърви, който направихме с Иван, Лъчо и Левката на 01 Август 2010 г. на Вапските езера в Рила.
На три часа път пеша от Семково, югоизточно от връх Вапа, се намират едноименните Вапски Езера, които са твърде интересен обект за мухарски риболов. Три са рибните видове, които се срещат там - балканаска пъстърва, сивен и лешанка, като нашето внимание беше насочено към първите два от тях.
След водохващането на Вапската река, която е ляв приток на Белишка река, пътят за автомобилни превозни средства свършва. Това беше началната точка на нашето изкачване.
Обилно намазани с репелент против комари кръвопийци, екипирани с леки раници с най-необходимото за един излет, бавно и полека започнахме изкачването на пътеката към езерата.
Ходейки из горските дебри, имахме възможност да се любуваме на майката природа и нейните причудливи форми. Ароматни горски ягоди и боровинки приковаваха вниманието ни, докато си почивахме за по минутка въздух.
След като оставихме зад нас гората, теренът стана значително по-лесно проходим. Пътеката извиваше измежду буйни треви и клекове.
Докато минавахме през малки поточета и туфи, подскачайки като сърни от камък на камък, внимателно гледахме всяко място на което стъпвахме, защото не искахме да ни споходи поверието, което Иван ни сподели - "На който настъпи жаба, няма да му кълве".
Това ми беше първо качване на Вапските езера и районът ми беше абсолютно непознат. Когато се случеше да почиваме за по глъдка свеж въздух, не пропусках да разпитвам Иван за езерата. Той ме окуражаваше, посочвайки поредният баир - " Е, тука, отгоре, изкачваме това било и сме на езерата". Старата лисица добре познаваше езерата и историите, които ни разказваше за отминали риболовни излети по тях, бяха доста поучителни.
След около час и двадесет минути достигнахме първото, по-малкото от двете Вапски езера. Малката рекичка, която изтичаше от горното, завиваше като змия измежду туфи и клекове и се вливаше в долното езеро, носейки храна на огромните пасажи от лешанки, които бяха най-многобройните му обитатели.
Не се стърпях и извадих мухарката, докато Лъчо и Левката направиха няколко снимки на езерото и заобикалящия го ландшафт.
Езерото беше заобиколено почти отвсякъде с трева и прогизнали туфи с вода и мъчно можех да достигна бреговете му сух. Не исках да рискувам да си напълня обувките с вода още преди да сме достигнали горното езеро, на което бяхме предвидили да отделим значително по-голямо внимание.
След като помятах малко, ей така, колкото да се почина от ходенето, се отправихме към горното езеро. То беше доста по-голямо от долното и ни посрещна спокойно, с кристално чисти води в плитчините. На по-дълбоките места водата имаше съвсем лек цвят.
Иван и Лъчо заходиха от към десния бряг след изтичалото на езерото, а ние с Левката се отправихме наляво.
В начото всички заложихме основно на сухи мухи. Скоро след като Левката избра подходящо място за замятане, извади и първия си за деня сивен. Рибата му беше клъвнала на суха муха парашут от класическия модел - Royal Coachman, вързан на 14-ти номер кука.
Беше малко над педя голям, сравнително добре охранен, със сребрист корем, малки точици по тялото, така характерните отличителни бели ивички по върха на перките и маслено зелен гръб с по-тъмни тонове, очертаващи гърба под формата на лабиринт. Една много красива риба.
Лъчо също стартира със сивен, сравнително скоро след като беше започнал да облавя срещуположния на нас бряг. Рибата беше по-малка на размер, но много красива. Беше я хванал също на Royal Coachman Parachute.
След това се премести на друго място и там настоятелно започна да облавя района пред него. На всяка риба, която се вдигаше на повърхността, издавайки присъствието си с кръг, той й презентираше муха, с надеждата, че тя ще приеме и нея.
Една от вдигащите се риби му взе мухата и на него не му остана нищо друго освен да я засече и извади. По шумните плясъци на рибата и добре сгънатата мухарка, отдалече си личеше, че е по-голяма.
Беше хубава балканска пъстърва около 35 см., която жадно беше засмукала така известния парашут на класическия "Кралски Кочияш".
При мен слуката ме споходи малко по-късно. На първоначалното място, на която бях застана пасаж от средни по размер сивенчета, не спираха да блуждаят, плувайки на ято. Не обръщаха никакво внимание на мухите, които така упорито им предлагах. След тях премина и един по-голям екземпляр, който беше с железно хладнокръвие. Мина на около 7 метра пред мен, съвсем бавно, сякаш ми се надсмиваше. Въпреки, че му бях предивдил посоката на движение и презентирах мухата като по учебник, на около метър и нещо пред него, наглецът след като я достигна, съвсем елегантно я зобиколи и с присъщото му хладнокръвие продължи нататък по маршрута си. Изключително проклета риба.
Реших да сменя мястото и малко, след като заобиколих това на което беше застанал Левката, се спрях. Бях достигнал почти срещуположния бряг на втичалото, където огромните канари се бяха спрели в езерото. Там приклекнах и зачаках своя момент. Не чаках много дълго... Забелязах риба, която упорито събираше някакви мухи от повърхността на водата. Докато приближавах към нея, лазейки като гущер по канарите, забелязах, че има няколко мравки, които напразно се опитваха да се освободят от плена на повърхностният филм.
От риболовния ми опит на пъстърва по езера в Пирин, имах добри попадения на техни имитации. Вечерта преди риболова, бях навързал една дозина, която бях решил да изпробвам и на това езеро.
След като вече бях достигнал на добра дистанция от рибата се спрях, извадих достатъчно шнур пред мен в краката си и зачаках. Поредното вдигане на рибата не закъсня. Това беше сигналът за мен. Заметнах в дясно от нея на около метър. Не дочаках и две секунди и рибата се показа с глава и перка и прибра мухата. Засякох и...започнах да усещам тежестта й на края на шнура. Докато я вадех, на няколко пъти се опита да влезе под канарите. След като я поуморих, я довлякох до брега и я вдигнах внимателно, хващайки я зад главата. Приближих Лъчо и го помолих да й направи няколко снимки.
Беше около 36 см. красива балканска пъстърва. Имитацията на мравка от микропореста гъба с крилца, вързана на 14 номер кука се държеше едвам - едвам, на кожичкта на горната й устна.
Още докато правехме снимките на рибата времето започна да се влошава. Гъсти облаци започнаха да пълзят по склоновете и да ни обграждат от всички страни. Скоро след това заваля...
Изсипа се страхотен порой, сякъш земя и небе се сляха в едно.
Тъй като не си бях взел дъждобран, се наложи бързо да измисля някако скривалище. Намерих го под едни огромни канари, където успях да се вмъкна като ручйник в къщурката си. Там търпеливо изчаках да премине дъждът с усмивка на уста, радвайки се, че въпреки пропуска в подготовката, някак си ще преодолея капризите на времето. Радостта ми трая около десетина минути, когато тънки струйки вода започнаха да се стичат по долната страна на огромния камък, който ми служеше като навес. Бях подложен на един вид китайско мъчение, но не с капки, а с цели струи студена вода. Гърбът и краката ми подгизнаха целите...
Както всяко лошо нещо си има начало и край, така и бурята дойде и след около половин час отмина. Пекна чудно слънчице и езерото отново стана огледално гладко. Излязох от убежището си и се отправих към раницата, която бях изоставил в един гъст клек от другата страна на езерото. Липсата на дъждобран, компенсирах с допълнителен чифт чорапи, фанелка и яке, които бързах да облека.
И така, чисто нов и почти сух се отправих към нови приключения, залагайки на нова тактика. След една пълна обиколка се намирах отново там, където бях хванал първата риба. Монтирах на линията като крайна муха едно малко дяволче - Diawl Bach, вързано на 14 номер кука и един Byzzer над него като дропер. Докато замятах и привлачвах бавно линията, забелязах риба да изиграе на добра дистанция от мен. Прехвърлих я с мухите и след като започнах да обирам усетих удар. Рибата не беше голяма, нервно захапа и пусна мухата, оставяйки кръг на повърхността. Малко след това друга риба изигра много близо до камъните. На нея й приложих същата тактика. След като внимателно презентирах мухите в близост до нея, започнах да ги придърпвам на осморка и не бяха минали и две, три секунди, когато последва атака. Този път рибата задържа линията, което беше ясно отчетливо и имах възможност да реагирам. Засякох и тя беше закачена. Наблизо бяха Иван и Левката, който се приближиха и наблюдаваха целия процес на ваденето й. Левката й направи няколко снимки.
Беше се хванала на крайната муха.
- Айде, вади я, какво я мотаеш толкова - ми се "скара" Иван под мустак, изнервяйки се от продължителното вадене на рибата.
- Не искам да я бързам, защото съм с тънко влакно, а и тая пръчка е малко клонеста и не се огъва въобще - му отвърнах аз.
- На колко дебело си вързал? - ме попита той.
- На 0.135 mm. - му отвърнах, на което той многозначително помръдна с мустак.
Беше красива мъжка балканска пъстърва дълга около 32 см.
След като Левката й направи достатъчно снимки, я откачих от куката и я пуснах обратно. Трябваха и около петнайсетина секунди да се посъвземе, пълнейки с кислород хрилете си, докато я придържах във водата. След като се почувста сигурна, я оставих и тя се изстреля към дъното на езерото.
Късният следобед, рибите спряха да играят. Много рядко се виждаха кръгове на повърхността на езерото.
Докато едни блажено си подремваха, други продължаваха да замятат.
Преди да се отправим към долното езеро, обиколих места около изтичалото на езерото, където Иван беше хванал около 10-тина сивенчета на малки мухи Palmer. Там, около камъните на изтичалото, придърпвайки мравки по повърхността, успях да излъжа три малки проклетника.
Лъчо пръв се беше упътил към долното езеро и упорито замяташе на рибите, които правеха кръгове на повърхността.
С Иван и Левката по-късно се присъденихме към него.
През цялото време, неотлъчно до Лъчо стоеше Али, която се кипреше и мигаше на парцали.
И тук Лъчо не пропусна да се разпише, хващайки една много красива балканска пъстърва.
Беше я видял докато събира мухи. Рибата му взе на около петнайсетина метра от брега, почти веднага, след като и презентирал мухата.
Левката и направи няколко снимки, преди да бъде пусната обратно на свобода.
Рибата беше различна по шарка от тези, които уловихме в горното езеро - беше по светла на цвят, като точките й се открояваха по тялото.
Това беше и последната пъстърва за деня. Равносметката за излета беше общо около 30 уловени риби - повече сивени, по-малко балканки.
Поуморени, но изпълнени с незабравими емоции, се отправихме по пътеката надолу към колата. Високо зад нас останаха Вапските езера - един твърде интересен обект за мухарски риболов.
Снимки: Лъчо Минев и Левката
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2010 Радослав Кискинов. Всички права запазени.