Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Иво Балинов
Ден 8. Връщам се във Ванкувър, откъдето след двучасов преход с ферибот през пролива Джорджия се добирам до едноименния остров (Vancouver Island): 31,284 кв. км. предлагащи уникална комбинация от планини, вековни гори, реки и езера, заобградени с богатия на сьомги Тихи океан. Уникалната природа и условия за риболов ме карат да се завръщам тук вече трети път. Разбира се, далеч не съм единствен – островът е популярна туристическа дестинация, привличаща хора от цял свят, включително и за риболов. Целта ми е градчето Кембъл Ривьр, наречено на едноименната река, протичаща през него. Табелата на влизане в града ме посреща с “Добре дошли в Кембъл Ривьр, сьомгова столица на света”. Доста преувеличено, може би, но все пак условията за риболов тук са доста добри, а риболовният туризъм определено е добре развит бизнес.
Остават няколко часа до смрачаване и се отрправям към устието на известната река Ойстър. Целта ми е т. нар. розова сьомга (pink salmon), най-малкият от петте вида тихоокеанска сьомга, завръщащ се от океана най-рано през годината. Както вече писах в друг репортаж, след навлизането в реките състоянието и съответно борбеността на тихоокенатските сьомги прогресивно се влошават и, след като си хвърли хайвера, рибата умира. По тази причина, устята на реките и крайбрежието около тях са най-добрите места за риболов (като изключим риболовът от лодка, разбира се) – тук рибите са все още в перфектно състояние и със свежи сили. На Ойстър заварвам още десетина мухари, но почти никoй няма успех. За цялата вечер е закачена и извадена само една риба – явно сезонът на активното завръщане на рибите не е започнал тук.
Ден. 9. Към обед достигам по-отдалечената и дива река Ийв. Тук вече са се завърнали и продължават да прииждат солиден брой риби. Успявам да закача една сьомга преди приливът (около 4.5 разлика в нивото на водата) да направи рибите недостъпни. Пет часа по-късно, в началото на отлива отново съм тук. В следващите няколко часа преживявам едни от най-приятните риболовни моменти в живота си – закачам около десетина и успявам да извадя четири изключително борбени сьомги. Практически всички риби ме радват със серия скоци и мнoгoкратни развивания на шнура. Розовите сьомги са със среден размер около 2 кг. Шести или седми клас въдица е достатъчен – така баланса между големината на рибите и деликатността на риболова е оптимален. Използвам добре познатата на острова муха “pink eve”, водеща началото си от точно тази река – прост стример със сребристо тяло и крило и опашка от розова козина. Често повтаряното тук правило “розова муха за розова сьомга” се оказва вярно (между впрочем, розовите сьомги всъщност не са розови, но това е другa тема…).
Ден 10. Отново съм на река Оистър, този път с двама приятели местни мухари, които познават добре мястото. Нагазваме в океана, следвайки отлива и този път забелязваме повече риби. Отново, обаче, нямаме успех, както и множеството (повече от 20) мухари нагазили в дълга редица покрай брега. За цялата сутрин от всички тези хора са закачени едва две риби, които се откачат. Приятелите ми обясняват, че това е типичният сценарий тук: забелязваните пасажи риба биват бомбaрдирани със замятания, закачат се една две риби, след което изплашените сьомги се отдалечеват на безопасна дистанция.
Обезкуражени, решаваме да опитаме известната река Кембъл. Този път ловим в самата река, перфектна за риболов с двуръчна въдица. Отново нямаме късмет със сьомгите, но забелязвам по-малки риби вдигащи се за излитащите ручейници.
Сглобявам нисък клас въдица и пробвам на суха муха – резултатът от няколко миниатюрни американки бързо ме отказва и за финал преминавам на голяма нимфа. Следва много приятна изненада – в рамките на половин час закачам три големи завърнали се от океана cutthrout пастърви (между 1 и 1.5 кг. всяка).
Тук завършва десетденвното ми приключение в Британска Колумбия, но преди да приключа с този репортаж искам да отделя няколко реда на правилата за риболов на острова, които винаги са ме впечатлявали много приятно. Риболовът на стръв е забранен практически навсякуде. При другите видове риболов е позволена употребата само на единични куки без контри. Причините са повече прагматични, отколкото свързани с някакъв идеализъм – риболовният туризъм тук е важен източник на доходи и запазването на рибната популация е от голямо значение. Какъв по-добър пример за смисълът на употребата на куки без контри, въпрос които неотдавна беше предмет на спорове във форума към сайта…
Снимки: Иво Балинов
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.