Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Владо Гетов
Привет, пичове! Следващите редове и образци ще бъдат посветени на първото ни посещение (Аз, Радо-Акулата и Крум) на тази красива река.
Пристигнахме на реката(района на с. Златна Панега) около 10ч. Времето меко и приятно (малко над нулата), със слаб вятър и лек дъждец. Като видяхме реката започна да ни обзема възбуда, добре позната на всеки запален риболовец, трескаво разпънахме такъмите, скочихме в ботушите, стегнахме елеците (Говоря за нас с Крум, щото Акулата отдавна беше хванал пътеките по реката) и всеки се впусна в преследване на пъстървата. Пак ще повторя, че отивахме за първи път и реката ни беше абсолютно непозната.
Радко и Крум поеха срещу течението, а аз тръгнах надолу. Проправяйки си път през дълбоките преспи и трънаците около реката, облових около 300 метра - основно бързеи, двадесетина сантиметра дълбоки и обилно обрасли с водорасли. Заложих на 2 нимфи, една тежка със златна глава отдолу и една по-лека, имитация на скарида над нея. Растителността около и във реката създаваше трудности и се разделих с доста нимфи. След около час и половина безуспешни опити реших да потърся другите и тръгнах нагоре, като проверявах участъците, които ми изглеждаха “подозрителни”. Понеже бях с гащеризон се престраших и нагазих във водата - успехът беше същия. Първоначалният ентусиазъм взе да се поизпарява и се отдадох на изучаване живота по речното дъно, по водораслите беше пълно със скариди, а под камъните видях ларви на майски мухи и ручейници, какавидиращи в затворени къщички, явно това беше основната храна на рибата, само дето тя самата още никаква я нямаше.
След малко юнаците се върнаха и те с подобен (не)успех и решихме да сменим мястото.
Ново място, нов късмет...
Отново се разделихме и аз тръгнах нагоре по течението. Бях сменил горната нимфа с фазанова имитация на ларва на майска муха, мой модел (снимката на мухата долу).
При едно от хвърлянията близо до моя бряг, над мен в едно малко заливче, след паднало дърво регистрирах и първият удар, но беше доста плах и не успях да хвана рибата. Това ме амбицира и зареди с нови сили. Сега мятах към отсрещния бряг, като целех едно поточе, което се вливаше в реката, пусках нимфите да “изтичат” от него, на третото подаване, на половин метър под поточето шнура ми тръгна настрани... Засякох и усетих борбата на рибата. Направи няколко опита да се скрие във водораслите но успях да я отклоня. На около метър пред мен успя да се скрие и трябваше да нагазя за да я измъкна оттам. Беше се закачила на горната нимфа - фазановата. След минута вече позираше пред фотоапарата:
След звучна целувка отплува да разказва на приятелчетата си за мен.
За съжаление, явно успях да изплаша останалите и повече там слука нямах.
Малко по-късно на един по-широк и бавен участък близо до брега ми удари отново, този път на тежката нимфа със златна глава, след засечката докарах до себе си рибата и с изненада установих, че е кефал. Вече Радко беше наблизо и започнаха фотосесиите:
Наличието на беляци предизвика нещо което наблюдавах за пръв път, очите на Акулата се напълниха с кръв, в погледа му блесна нещо опасно, да не кажа смъртоносно, веднага смени нимфите и сложи една оса, от неговите специални зимни изпълнения. Сега е момента да кажа, че вече беше дръпнал 3 балканки на неговите фазанови нимфи, 3 удара за 3 минути, един под друг и 3 риби - майсторско изпълнение!
Та момчето беше във вихъра си. След няколко хвърляния измъкна и първия беляк.
Рибите не взимаха много уверено и решихме да направим пауза за да похапнем и разквасим устни с червено винце.
След около половин час продължихме, тогава дотича запъхтян Крум и се провикна - “Беляци! Там по-надолу, много беляци!” Оказа се, че е дръпнал няколко и беше доста щастлив, понеже туй бе третият му риболов с шнур.
Отидохме там, където каза. Радо размаха шнура, а аз доволен от риболова си до момента застанах до него с апарата в ръце. И се почна-
Фиестата беше към края си и дойде време да си тръгваме. Аз отделих още 30 минути да се върна на мястото където хванах балканката, но повече слука нямах.
Така завърши този зимен риболов с муха и шнур по р. Златна Панега
Поздрави на всички и пожелавам и на вас такава слука!
Посвещава се на Димитър Ковачев - Чепето и д-р Мишо, които не успяха да се присъединят към компанията
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.